Момчето вдигна рамене, бръкна в якето и извади портативен плейър.
Докато въртеше волана, за да намести колата в една улица без изход, мъжът се разсея по многото обяви за наближаващия празник Хелоуин: жълта тиква, зад която девойка криеше своите гениталии. Беше чел някъде, че Хелоуин е древен езически празник, на който се правят оргии, но вече видоизменен, както всички други днес. Мъже, маскирани с рога от елени, прелъстени от богинята Диана. „Богини и рогоносци“, помисли си. През това време активира с махване на ръка телефона в автомобила. „Колеж. Директор“, изрече. Чуха се две пиукания, преди да прозвучи гласът на секретарката и след нейния този на господин Брук. Разговорът бе кратък, но независимо от това мъжът намери време да си мисли за разни неща, докато директорът на колежа се мъчеше на своя си испански да угоди на влиятелния баща.
— Разбира се, господин Леман, щом това е вашето желание, ние сме съгласни да…
— Благодаря.
— Трябва все пак да отбележа, че Деми е доста начинаеща и все още не е запозната с…
През главата му минаха всички неща, които му оставаха да свърши. Да се обади на Кристина, за да й насрочи нова среща. Да поръча да му донесат цветя. Да купи ония обици за секретарката си, дългите и посребрени. Срещата с Ребека, системната анализаторка, която искаше да работи за елитната му компания, беше насрочена за единайсет в четвъртък, значи за утре сутринта. Не бе планирал да обядва с нея, защото предполагаше, че ще дойде заедно с още някой и не му бе приятно този някой да го наблюдава, докато се наслаждава на зелените й очи. Освен това трябваше да вземе мерцедеса от сервиза, където в понеделник го бе закарал да му оправят онази драскотина, дето ония апашчета му бяха…
Усети обаче, че да се отвлича от разговора е грешка. Вкопчи се във волана и кокалчетата на ръката му побеляха.
— … тя е добра учителка, ала все още е много зелена като педагог…
— Разбирам, господин Брук — отряза го мъжът нетърпеливо. — Но повече не желая да говоря по тоя проблем. Просто не желая повече синът ми да присъства в часовете й. Фактически не желая да я виждам повече. Дори и случайно да ми се мярка. Все едно ми е дали е зелена, или синя. Ако я видя още веднъж, господин Брук, само ако я видя, дори и отдалече, включително и в гръб, господин Брук, ако я видя във вашия колеж, ще разговарям с ръководството и ще си взема детето. Само че преди това ще поприказвам с шефовете, за да стане ясно кой управлява в това училище… Както искате.
— Разбира се, господин Леман, разбира се… Само исках…
— Както искате, господин Брук.
— Да, ясно ми е, господин Леман.
— Благодаря ви, довиждане, господин Брук.
Прекъсна връзката и стисна зъби. Съществуват жени, които си мислят, че всички мъже са мазохисти, каза си. Можеше и да е вярно, например и за него самия, но до известна степен. Припомни си, че имаше някои работи, които… (научните названия го смущаваха)… една „филия“, наречена Леополд, свързана със Захер-Мазох6 и неговата собствена „филия“, както и с театралното произведение „Веселите уиндзорки“, където жените безнаказано се подиграваха на мъжете. Да си мисли, че една жена му се подиграва, действително го възбуждаше, но не го отдаваше на някаква особена предразположеност, а просто на моментното им, и то искрено отношение. Когато една жена се подиграва на мъж, тя просто е искрена, разсъждаваше. Понякога и той самият ги караше да се смеят. Заставяше ги да седнат на тоалетна чиния, да го гледат и да му се смеят. Още от малък дебнеше майка си, като влезеше в тоалетната, а после и сестрите си, които останаха да живеят заедно с баща му. Винаги, когато го разкриваха, му се подиграваха. Знаеш ли какво си ти?, го стряскаше в такива моменти майка му. Жените бяха опитни в подигравките, учеха се на това още като малки и станеха ли възрастни, май с друго спираха да се занимават.
Усети, че се е качил на магистралата, и като стигна до първото отклонение, зави по него и се върна в града. Беше сигурен, че е пипнал някакъв грип, бе започнал да се поти.
— Можеш ли да си загасиш плейъра, моля те? — каза. Тоя шум ме подлудява.
Детето го спря и го прибра обратно в джоба.
— Като се приберем, първото, което ще направиш, е да си вземеш душ. Вониш на тиня.
— Ами тогава да се прибираме — предложи момчето.
— Естествено, че се прибираме. Направих само едно кръгче.
— Мога ли да погледам холовидеото, преди да се изкъпя?
— Не.
— А после?
— Ще видим.
6
Леополд фон Захер-Мазох (1836–1895) — австрийски писател и журналист, от чието име произхожда понятието „мазохизъм“. — Б. р.