- Понякога се питам дали Бог е справедлив - наруши мълчанието Пацик. - Дали вижда това, което правя за него? Знам, че е така. Но защо тогава ми праща тези изпитания? Нима не се старая достатъчно? Или правя малко за прославата Му? Защо позволява цялата тази жестокост? Тези убийства? И тази кръв?
- Не можем да прозрем в Божиите намерения - кротко отговори писарят. - Но можем да се опитаме да разберем тези на хората. Макар зад тях да стои Божията воля, всеки сам решава как да постъпи. Има неща, които стоят над човешкото познание, неща, които не могат да бъдат изследвани и разбрани с ума и разума. Това, което идва от Бога, трябва да бъде приемано не с ума, а с вярата! Има много неща, които надхвърлят хорското разбиране, и тъкмо за тях е светото учение.
- Добре казано, писарю! - усмихна се игуменът. - Добре казано от човек, който разчита основно на ума си. Аз, а не ти, трябва да изрека подобни слова. Но това, което видяхме на гробището, сломи за миг душата ми и ме накара да изпитам съмнения. Много са начините по които Сатаната изкушава сърцата и вярата ни. Неочаквани са пътищата, по които Бог ни изпитва! Но ти си прав! В такива моменти трябва да потърсим упование във вярата си, там да намерим твърдина, върху която да стъпим, за да продължим напред. Нима не казва апостол Павел: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога!“[8] Нима не е казано в Псалома: „Справедлив е Господ и обича справедливостта?“[9]. Нямам право да се съмнявам в намеренията Му. Защото само Той и Светият Дух дават възможност да се унищожи отровната сила на греха, да се очистят развратните сърца, да се успокоят неспокойните и смекчат свирепите!
- Тогава от какво те е страх? - попита писарят. - Щом Христос е с теб, никой не може да те уплаши!
- Страх ме е делото ми да не пропадне! - веднага отговори Пацик. - Страх ме е, че нямам достатъчно сили да се изправя срещу истинска зла сила! - лицето на игумена се сгърчи. - Видя какво се е случило на гробището. Видя белезите по врата на нещастното животно. Нима това е дело на човек? Как ще се боря с демон? - монахът замълча. - Опитват се да осквернят светата обител, която водя. Виж какво направих тук - игуменът махна неопределено с ръка. - Когато дойдох, „Свети Архангел Михаил“ беше просто една нова постройка сред развалините. Място запуснато и неизвестно, никой не беше чувал за него. Само за две години успях да го превърна в най-големия книжовен и духовен център в държавата! — Пацик замълча, за да могат гостите да оценят думите му. - Най-големият! - повтори той. - Тук се обучават преписвачи и миниатюристи, преписва се Светото Евангелие, житията на светците и целият канон, библиотеката се напълни с редки книги! Най-добрите духовници и теолози са при нас, дори в Плиска няма толкова изтъкнати имена. Скоро ще почнем сами да си правим дори пергамента и мастилата. Как някой може да ме упреква, че не се справям добре?!
- Никой не е казал такова нещо - каза Климент, но Пацик не го чу.
- Изградих това място от нищото - продължи той. - И продължавам да градя. Създадох манастири и черкви, в които делото ни продължава. Тези, които се обучават при нас, разнасят знанията си из цялата държава. Разпръскваме учението като звезда, която свети в мрака. Иди да видиш колко посетители от други църкви и манастири има в къщата за гости! Всички искат да се докоснат до това, което правим. И някой ми завидя! Не знам дали е човек или дявол, но чувствам, знам в сърцето си, че всичко е, за да спра това, което правя! Това трябва да кажеш на княза! Не само той, и аз искам да продължа това, което сме започнали! Но не знам срещу какво съм изправен.
- Объркан си! - Климент хвана ръката на игумена. - Което е съвсем нормално. Аз също не знам какво да мисля. Това, което видяхме на гробището, беше отвратително! Но нека не бързаме. И преди са се случвали странни неща. Нека укрепим сърцата си, но да не чакаме наготово. Да си спомним, че човек трябва да си помогне сам, за да му помогне и Бог. Нека не забравяме логиката и силата на ума, които могат да ни бъдат полезни и да не се задоволяваме само с простата и чиста вяра. Това е все едно да твърдим, че трябва само да засадим лозница и без да се грижим за нея, да искаме грозде. Не! Тук съм, за да направя всичко по силите си и да ти помогна. Да разбера кой стои зад тези убийства. И дори да е демон, ще го открия! Тогава поне ще знаем срещу какво сме изправени.
Пацик не бързаше да отговори. Игуменът надигна отново чашата си, скара се на един от послушниците, който се подаде през вратата, очите му се плъзнаха по ниския таван.