Игуменът бързо се опита да замаже неловкото положение. Дебелият славянин започна да разказва колко печалба си докарват от продажба на вино, но Климент го слушаше с половин ухо.
- Както знаеш, всички ценят манастирското вино, защото знаят, че добре гледаме лозята си. Точно от това се възползвах, когато... - Пацик не можа да довърши, защото вратата се отвори и през нея влезе монах с угрижено лице.
Климент разпозна в новодошлия брат Еремия, който бе отвел припадналия на гробището монах, за да се погрижи за него.
Лечителят доближи масата на игумена, Пацик му направи знак да седне до него.
- Йосиф е добре, отче, ще се оправи - тихо каза новодошлият. - Свести се, след което му дадох да пие разредено с вино маково семе и сега спи дълбоко. Надявам се един хубав, здрав сън да му помогне да се съвземе от шока.
- Видял ли е кой е извършил светотатството? - строго попита игуменът.
- Не. Заварил е всичко така, както го намерихме. Като го видял, от потрес припаднал!
- Казвам ви! Злото броди между стените на този манастир! - разнесе се глас от края на масата, където кой знае кога беше приседнал йеромонахът Атанас.
Въздишка се отрони от устата на Пацик. Дебелият славянин погледна притеснено писаря, но той му се усмихна и му кимна ободрително.
Монасите се бяха отпуснали на столовете си, наслаждавайки се на доброто вино и приятната топлина, която идваше от камината. Ако някой ги видеше в този момент - сити, зачервени и спокойни, с чаши в ръце, едва ли щеше да предположи какви ужасни убийства се извършват в манастира им.
- Истината е, че зло има и то може да излезе на свобода дори и на най-светите места - обади се един от монасите и Климент разпозна каноника Захарий. Божието слово ни учи, че има не само „услужливи духове, изпратени да служат на онези, които ще наследят блаженството“, но и че има „зли духове под небето“, „господари на света, които владеят в тъмната половина на света и с които чадата Божии на земята има да се борят“[11].
- Така е! - обади се замислено и водачът на хора Игнатий и разклати виното в чашата си. - С такива демони и духове си е послужил Бог, за да изпълни присъдата си над египтяните. Нека си припомни Псалтира, който ни казва как Господ „пратил между египтяните зли ангели в своя гняв и оставил да вилнеят и свирепстват и да причиняват страдания; като излял гнева си и не пощадил душата им пред смъртта и предал живота им на чумата; като погубил всички египетски първенци“[12].
- Не се ли борим всъщност точно срещу това?! Срещу изкушенията на Сатаната и мръсните му желания?! Не се ли опитваме да спасим душите человечески именно от тази поквара? - библиотекарят Велизар се обърна към Пацик. - Така че, владико, няма нищо странно, че при нас са започнали да се случват подобни неща. Дяволът недолюбва места като нашето, откъдето словото Господне се разпространява и гони мрака, който той се опитва да вдъхне в душите на хората.
- Още повече - намеси се и икономът Филимон, - че демоните са толкова по-опасни, защото и те са ангели или поне са били при сътворението им чрез Христа. Тогава, преди грехопадението, те са били изпълнени със сила и мъдрост, бързи като вятъра, страшни като огнени пламъци и бляскави като светкавица!
Всички се умълчаха, заслушани в припукването на огъня в камината.
- Това не значи, че ще ни пощадят - обади се Атанас и силният му глас стресна всички. - Демоните обичат да изпитват хората и да ги подлагат на изкушения! Колкото по-слаб е човекът, толкова по-лесно превземат душата му! А вие сте слаби, братя!
Монасите се разшумяха отново, някой извика на йеромонаха да не говори глупости.
- Така е! - държеше на своето старецът. - Нечистите сили обичат да изкушават хората и особено тези, които се стремят да достигнат Бога! Такава победа за тях е още по-голяма. Да откъснат някой, който е тръгнал към лоното Христово. Да се вселят в него чрез чревоугодничество, пиянство, похот или горделивост! Нека не забравяме, че Луцифер преди да падне от небето и стане богоненавистният дявол изкусител, е бил един от най-високопоставените ангели Господни, който толкова се възгордял, че тръгнал срещу самия творец! - при тези думи монасите сведоха глави, а Пацик силно се изчерви. Окуражен Атанас продължи: - Затова, братя, казвам ви: лукавият е между нас! Той ни мами, зове и изкушава! Тежко и горко на онзи, който се остави да бъде подлъган и обладан! Няма да е нито първият, нито последният! Всички ние сме в опасност, братя! Затова се смирете, отхвърлете грешните мисли и се покайте пред величието Христово!