- Възможно е - отговори той. - За хитрините на лукавия няма пречка.
- Ще се моля за нас, братко! За всички нас и за този, който е обладан. Само това можем да направим! - зарече се Захарий.
- Със сигурност някой от нас е обладан! - обади се билкарят Еремия и главите на всички се обърнаха към него. - Видях следното: когато се събрахме на гробището, раните на нещастното животно прокървиха отново! Това стана, защото убиецът му е бил там! Всеки знае, че когато извършителят се върне при жертва си, кръвта й се надига отново!
Останалите зашумяха, потвърждавайки думите на монаха.
- И знаете ли защо е така? - мрачно попита лечителят. - Защото дяволът и неговият легион превръщат хората в убийци! Някой от тях се вселява в душата на човек и го кара да върши престъпления. А когато се извършва убийство, част от демона, обладал убиеца, се пренася в кръвта на жертвата му и остава там. И после, когато убиецът мине покрай трупа, демоничната сила в убития иска да се върне при господаря си в душата на убиеца. Двете части искат да се съединят и отново да станат едно. Затова раната започва да кърви!
- Това е ужасно! - прехапа устни проигуменът Лазар, поглеждайки тревожно Пацик.
- Аристотел пише, че никой доброволно не прави зло, ако не иска да го направи.[13] И никой не се отдава на разврат, ако не се стреми към невъздържаност - каза славянинът. - Но Августин Блажени казва, че причината някой да бъде зъл се корени в самия него. Всички грехове на човека зависят от свободната му воля. Затова дяволът ни въвлича в изкушение, защото тялото е податливо на гняв и похот и по-лесно се поддава на внушение. Така че ние сме само оръдия в ръцете на Сатаната!
- Затова не трябва да се боиш или обвиняваш, отче игумене - обади се Захарий. - Тази борба, която ни предстои, е свято дело. Спомни си какво е казал Йоан Златоуст: „Ако Сатаната да би бил унищожен, хората щяха да изпаднат в лекоумна леност. Трябва да си благодарен, че можеш да надвиеш над един такъв враг, стига само да искаш“[14]. А сега - монахът погледна към Климент - имаш и оръжието, с което да го направиш!
Писарят се почувства неудобно от това, че всички отново се втренчиха в него и неочаквано потръпна. Усещаше и още нещо. Нечий зъл поглед, смесен с тези на останалите, проникваше в душата му и го изпълваше със смут. Чувството се задържа само за миг и отлетя, като отнесено от повей на вятъра, който блъскаше по прозорците, но Климент беше сигурен - сред монасите имаше някой, който не му желаеше доброто.
Писарят се отърси като куче, за да отпъди внезапно обзелото го мрачно настроение и се обърна към насъбралите се.
- И друг път съм се сблъсквал с подобни загадки - започна той. - И мога да ви кажа едно - злото има много лица. А зад тях обикновено се крие човешка ръка и сърце. Вие сте монаси, хора, отдадени на служба на Бога и борба срещу дявола. Точно вие би трябвало най-добре да знаете, че когато някой от падналите ангели, за които говорихте преди малко, иска да отмъсти на хората, използва за това някой от нас! - монасите се разшумяха, но Климент не остави да го прекъснат. - Сигурен съм, че зад всичко това стои човек! Обладан или воден от собствената си зла воля, за мен няма значение! След това, което видях днес в снега, съм сигурен, че злото шества между стените на този манастир. Но няма да успее да се скрие от мен и двамата ми помощници! - Климент посочи Корсис и Невестулката, които се изпъчиха. - Ние ще направим всичко по силите си, за да го намерим, изтръгнем и пратим там, където му е мястото! Затова пак ви казвам, братя: Срещал съм се и преди с подобни хора. Хора, които си мислим, че познаваме, хора, които си мислим, че са като нас. Те ядат като нас, пият като нас, ходят, спят и говорят, точно като нас. Но дълбоко в себе си, там, където не можем да погледнем, тези хора не са като нас. Те крият мрачна тайна, черно зло, което ги води към дела непонятни за останалите. Те няма да спрат, докато не постигнат това, което искат. Което значи, че ще има още убийства. Затова ви моля - нека между нас няма тайни. Ако някой от вас има или знае нещо, което може да ми помогне, нека не се страхува да ми го каже. То ще остане зад тези стени.
Смутени, монасите започнаха да се споглеждат, някои потриха притеснено длани, сякаш се колебаят как да постъпят, но никой не каза нищо.
- Ако искате да се преборя с това зло, трябва да ми помогнете - настоя той.
- Злото е трияко - обади се каноникът Захарий и се подсмихва - и се състои от вина, вреда и наказание. На това трияко зло се противопоставя триякото добро - нравственост, радост и полза. Ти как смяташ да се бориш със злото, княжески пратенико?
- Не пише ли Дионисий Ареопагит[15] в книгата си „За Божествените имена“, че зло има у всеки? И че то спомага за съвършенството на вселената? А друг свят отец казва, че в съвкупността между доброто и злото се състои удивителната красота на света. И даже това, което наричаме скверно, се намира в някакъв порядък, стои на своето място и помага по-добре да се изясни доброто. Нима доброто не предизвиква повече похвали, когато можеш да го сравниш със злото?
15
Цитира не св. Дионисий Ареопагит, а Псевдо-Дионисий Ареопагит - гръцки философ, живял около 500 г., автор на различни произведения с църковна насоченост.