За разлика от бившия джебчия, Корсис не харесваше новото амплоа на господаря си. Той му помагаше във всичко, но сеенето, гледането на животни и земеделската работа не му бяха по сърце. Често си спомняше старите времена, когато с господаря му бяха преследвали крадци и убийци, и не криеше, че предпочита да върти меча, вместо да заляга над ралото. Приседнал вечер с чаша вино в ръка, той разказваше за миналите си подвизи с жар, който ясно показваше колко му липсват.
Корсис живееше с любимата си Ава в една от пристройките на къщата и планираха да се оженят през лятото. Всеки ден, след като приключеше с обичайните си задължения, двамата се упражняваха в единия край на двора, защото Ава въртеше меча и кинжала не по-зле от съпруга си. Когато любимата му беше заета, Корсис се нахвърляше върху специално направените от него чучела, които мушкаше, сечеше и кълцаше. Твърдеше, че така поддържа форма, но Климент предполагаше, че просто изпуска парата, насъбрала се през деня на полето и между кокошките, телетата и кравите. Понякога и той се включваше в заниманията на помощника си и отнасяше повече удари, отколкото в някои от битките, в които беше участвал.
Може би, за да си намери някакво занимание, Корсис стана ревностен християнин. Не пропускаше службите в църквата на близкото село, а за по-големите празници ходеше с Ава до Филипополис. Климент го придружаваше, когато може, но залисан в работата, напоследък все по-рядко.
Корсис се беше сприятелил с местния свещеник - Ангел, с който водеше дълги задълбочени разговори и няколко пъти спори с писаря как трябва да постъпва Борис с тези, които не искат да се покръстят. Според Климент всеки имаше право да изповядва каквато вяра иска, докато Корсис беше убеден, че тези, които не защитават Христос, са обречени на вечни мъки и което е по-лошо, изкушават и душите на другите. Често четеше Евангелието и Библията и вече познаваше изтънко черковните въпроси. Напоследък помощникът на писаря се беше увлякъл по църковните мистерии, дори поиска да учи латински, което се видя на Климент прекалено.
- Докато гледах кравата, си мислех - имат ли животните душа? Могат ли да бъдат добри или лоши? Това не го пише ясно никъде. В Еклисиаста е казано: „Кой знае, че духът на човешките чада възлиза горе и че духът на животното слиза долу на земята?[3] А в Псалм 36: „Господи, Твоето милосърдие стига до небето, верността Ти - до облаците... Ти, Господи, запазваш хора и животни“. Това значи ли, че и те имат душа?
- Нямам никаква представа - вдигна рамена Климент. - Откъде се сети за това сега?
- Нали ти казах, покрай кравата. Чудя се телето, което се роди, дали ще е добро или зло. Бори ли се за него дяволът, както за човешката душа, която иска да съблазни?
- Стига де - закачи го Климент. - Само това ни остава - обсебено от Сатаната теле. Ние и с нормалните не можем да се оправим, камо ли с някое такова.
- Не, не - разпалено започна да ръкомаха Корсис. - Ти се смееш, господарю, но отец Ангел ми разказа как преди, когато е служил в едно от селата до Плиска, е видял човек, обсебен от дявола - лицето на помощника се зачерви, личеше си, че темата го вълнува дълбоко. - Той ми разказа за един селянин, който неочаквано забогатял, а около него започнали да се случват странни неща. Спрял да ходи на черква, никога не се кръстел, разпятието го плашело! За сметка на това проговорил латински и гръцки и можел да чете мислите на хората. Според отец Ангел дори можел да се издига на два метра над земята, а от очите му вместо сълзи течала кръв! След като се замогнал, някои от слугините му започнали да изчезват и се заговорило, че той ги убива и пие кръвта им! Вечер от къщата му се чувал рев като на диво животно и никой не смеел да го доближи. Освен това станал силен като мечка!
- И ти вярваш във всичко това?
- Отец Ангел вярва! - отсече Корсис. - Той казва, че му се наложило да издебне селянина и да го върже с въжета! След това с още един свещеник му чели молитви два дни, а той се мятал и говорел с различни гласове. Накрая от устата му изпълзял дълъг червей, но черен, дебел като змия и преди отците да успеят да го пронижат, се разтворил във въздуха! След всичко това мъжът признал, че е продал душата си на дявола!
- Съмнителна ми се вижда тази история - поклати глава писарят. - Нали е бил силен като мечка, защо не е скъсал въжетата?