Лечителят го изгледа с усмивка.
- Правиш ми впечатление на общителен, жизнерадостен и подвижен човек - започна Еремия. - Лицето ти е изразително, издава бърза мисъл, чувство за хумор и известна доза хитрост.
- И красота! Забрави да отбележиш колко съм красив - засмя се Невестулката и погледна Климент и Корсис. - Чувате ли?
- Но в същото време си повърхностен, бързо захвърляш това, с което си се заел, ако не ти е интересно, не обичаш много да се замисляш за последствията от постъпките си и си непостоянен - продължи монахът. - Това е така, защото в теб има повече кръв и си типичен сангвиник!
- Хей! Това не беше много любезно! - провикна се бившият джебчия. - Повече ми харесваше, когато бях жизнерадостен и весел.
Монахът сви рамене.
- Няма какво да се сърдиш. Описа те съвсем точно! - засмя се Корсис. - И аз не бих могъл да го направя по-добре!
- Добре! Добре! - вдигна ръка Климент. - Наистина си разбираш от занаята, братко! Това, което иска да ни каже Еремия, е, че според медицината може в някой човек да има прекалено повече от някоя течност, което ще го доведе до крайности. Какъвто явно е случаят с Йосиф.
- Всъщност нещата са много по-сложни - сериозно каза лечителят. - Както казва Аристотел в книгата си „За душата“, тялото на живото същество не може да е просто, тоест да се състои само от една или две течности. То е смес от всички тях, а те непрекъснато се променят и от това идва големият проблем. Трудно е да се установи дали в човек има повече кръв, жлъчка или флегма, както и по какъв начин да се намали или увеличи количеството им.
- Затова Гален[17] казва, че здравето и характерът на човека се определят от първичните елементи, смесени във всеки от нас - вода, земя, въздух и огън, които съответстват на топло, студено, влажно и сухо. Тоест, човек може да е топъл, студен, влажен или сух, и работа на лекаря е да го поддържа в равновесие. Кръвта от сърцето дава топлина, флегмата, идваща от мозъка, дава студ, жлъчката от черния дроб дава сухота, а черната жлъчка от слезката и стомаха дава влага. Прекаленото движение, силното желание и гневът например, карат хората да се пълнят с жлъчка, докато липсата им ги прави флегматични и студени. При първите има повишена температура, при вторите - запушвания на черния дроб и вътрешностите. Затова, ако човек е сух, трябва да се овлажни, ако е студен, да се стопли или обратното.
- Браво! - плесна с ръце Еремия. - Дори аз не бих могъл да го кажа по-добре! Отдавна не ми се е случвало да срещна някой, който има познания като твоите, Клименте.
- В Магнаурската школа имахме курс по медицина. Там се запознахме и с Хипократ, и с Гален, и с Целз[18], и с Асклепиад[19], и с много други. Лекарското изкуство е много важно и всеки трябва да има поне бегли познания как да помогне на човек в беда. Но я ми кажи, братко, как лекуваш Йосиф?
- Vita brevis, ars longa, occasio celeries, experimentum periculosum, iudicium difficile. Животът е кратък, изкуството е дълго, удобният случай бързо отминава, опитът е измамен, преценката - трудна - отговори Еремия. - Пробвам различни методи. Понеже той е флегматик, следователно в него преобладава студът, се опитвам да го затопля. Давам му да пие вино, да яде храни, които овлажняват и загряват. Правя му масажи и топли бани, както и го карам да извършва различни физически упражнения. Давам му отвара от бял кукуряк, салата, праз или черница. Понякога помага, понякога не - монахът замълча за миг. - Аз наистина мисля, че Хипократ и Гален са прави и в хората има течности, хумори, елементи, както искате ги наречете, които освен характера, определят и здравето на човека. И за да бъде то добро, те трябва да са разпределени поравно. За жалост мнозина лекари не разбират, че всеки човек е различен. И че в него не може да се бърка така, както е било бъркано в друг. Лекарството за един може да е отрова за друг, точно поради различното смесване на елементите. Ще ти дам пример. Ако някой го боли коремът, това може да е, защото е прекалено влажен и тогава трябва да се направи така, че да се изсуши, но ако е сух, също може да го боли корем и тогава трябва да се овлажни. Ако сбъркаш и на сухия дадеш нещо загряващо, а на влажния мокро, може да им докараш още повече неприятности. Затова казвам, че лечението на всеки е индивидуално и макар да има различни лекове, които помагат за различни болести, те трябва да са дозирани според това какъв е човекът!
- Ти си цял философ, братко! - засмя се Климент и потупа монаха по гърба. - Макар да се надявам да не ми се налага да прибягвам до услугите ти. Но не сме дошли тук да си говорим за медицина. Макар че искам да знам има ли в манастира отрова?
19
Древногръцки лекар и философ, живял във Витиния от края на II до средата на I в. пр.н.е.