Но имаше и други проблеми. През последните седмици бяха изчезнали няколко от бурканчетата, в които държеше боите си. Тихон предполагаше, че това е работа на някой от напусналите послушници. Добрите багрила струваха скъпо. Сега освен синьо, щеше да му се наложи да прави червено и черно.
Зад двамата преписвачи библиотекарят Велизар бавно вървеше между седмината останали послушници, които се обучаваха за преписвачи, и час по час ги поправяше, сочейки им с дълга дървена показалка къде са сбъркали. Слабоумният Йосиф вървеше между рафтовете с парцал в ръка и бършеше праха.
„Какво прави той тук? Носи само неприятности“ - помисли си Тихон, но преди да намери отговор на въпроса, се случиха три неща.
Йосиф събори свитъците от един от рафтовете, Велизар хукна към него крещейки, размахвайки пръчката си, а вратата се отвори и заедно със студа в скриптория влезе княжеският пратеник с помощниците си.
Климент завари неочаквана гледка. Библиотекарят викаше и налагаше свилия се Йосиф, послушниците се бяха скупчили около тях, двамата преписвачи и миниатюристът Тихон се опитваха да хванат пръчката на Велизар.
- Какво става тук? - попита учуден писарят. - Престанете веднага!
- Този нехранимайко... този непохватен идиот... - долната устна на библиотекаря трепереше от ярост, но ръката му с пръчката се отпусна.
- Нищо не съм направил - проплака Йосиф и се опита да се откопчи от хватката на Велизар.
- Не си ли!? - викна библиотекарят и посочи разпилените по земята листа пергамент. - А кой събори рафта с преписите на Светото Евангелие?! Кой ще ги събира и подрежда сега?!
- Аз без да искам... Бършех прах, не знам как стана...
- Престани! - извика Агапий и коленичи на пода до малоумния. - Ще му помогна да ги събере и подреди. Какво толкова си се разбеснял, това е само някаква си кожа.
- Марш по местата! И продължавайте да работите! - развика се отново Велизар и размаха пръчката към послушниците, които се върнаха по масите. - С какво мога да бъда полезен? - обърна той зачервеното си лице към писаря.
- Искаше ми се да разгледам скриптория и библиотеката - неопределено отговори Климент. - Както и да разбера малко повече за смъртта на Севар и Докс. Но това може да почака. Ще ме разведеш ли наоколо? Чувал съм, че имате някои много ценни книги.
- Така е! - Велизар, опитвайки се да успокои тежкото си дишане, поведе Климент между рафтовете. - Както виждаш ползваме помещението за скрипторий и библиотека едновременно. По този начин постигаме две неща - книгите са пред погледите на всички и, когато някой има нужда, библиотекарят веднага може да му даде това, което иска. В същото време всички се чувстват по-съпричастни с това, което правят, защото много от книгите и преписите, които виждаш по рафтовете, са наше дело. Макар да съществува риск от злополуки - той хвърли яден поглед на Йосиф, - мислим, че си заслужава.
Велизар поведе писаря и помощниците му между лавиците, показвайки им какво има по тях и как са подредени книгите. Разказа им за това как Пацик не спирал да изпраща монаси, които да издирват редки преписи и свитъци, развивайки тази дейност с плам и ентусиазъм. Князът също беше изиграл значителна роля в създаването на библиотеката, подарявайки й много ръкописи. Макар и възстановен едва преди няколко години, манастирът бе натрупал солидно количество книги, с които можеше да се гордее. Най-много бяха преписите на Библията и Евангелието, но имаше и прекрасни, обковани със злато и сребро минеи[20], жития на светци, проповеди, псалми, притчи, сказания и поучения. Освен тях, подредени по теми, имаше книги по медицина, астрономия, философия, математика и дори градинарство и овощарство.
- Не ни разбирай погрешно - обясни Велизар. - Главната ни задача е да преписваме и множим Светото Евангелие и ние полагаме всички сили в тази насока. От тук са излезли и продължават да излизат прекрасни книги, които да разпръснат словото Божие, но заедно с това се опитваме да съберем и от останалата мъдрост на света. Нима самият Бог не е мъдрост? Нима самият Той не иска да я записваме така, както Мойсей е записал заповедите Му?
- „Напиши си тия думи, защото според тия думи направих Аз завет с теб и Израиля“[21] - обади се Корсис.
- Точно така - учудено го погледна Велизар. - Затова винаги, когато можем, множим знанието Божие, без значение в коя посока е то.