- Йосифе, казах ти да не пипаш повече там! - викна Велизар и се втурна към една от етажерките, където слабоумният монах отново беше започнал да чисти.
Йосиф не дочака библиотекарят да се приближи, а пъргаво подскочи и хукна да бяга, криейки се между рафтовете. Велизар изруга след него, отправи още няколко заплахи, но не тръгна да го гони, а се върна при останалите.
- Каквото и да е убило Севар - казваше Тихон, - едно е ясно - може да лети и му е изпило кръвта! Ето - миниатюристът посочи пергаментите и вдигна един от тях.
Оттам ги гледаше дявол с грозно лице, пурпурни крила, изцъклени очи и големи кучешки зъби от които капеше кръв. В ръцете си демонът стискаше, счупено на две човешко тяло. Под него течеше гъста тъмночервена река, от която се подаваха зовящи за помощ ръце и лица пълни с ужас.
- Какво е това? - попита Невестулката, а кръвта бавно се отдръпваше от лицето му. - Трябва ли да рисуваш такива страхотии!?
- Трябва! - отговори Тихон. - За да видят тези, които съгрешават - той бързо стрелна изпод вежди двамата преписвачи, какво ги чака в отвъдния живот. Да се уплашат и поправят, докато все още имат време.
- Това вампир ли е? - попита Корсис.
Художникът вдигна рамена.
- Вампир, стрига, върколак, демон! Наречи го, както искаш. Дявол, който може да лети и пие кръв.
- Точно както при Севар - ахна Невестулката.
- Ами това? - Корсис посочи реката под демона.
- Това е Ахерон. Реката, която води към Ада. Реката на болката - тихо отговори Тихон. - Митична река, свързана с подземното царство на Хадес. Там има още четири - Стикс, Кокит, Перифлегетон и Лета.
- Стикс... - тихо прошепна Климент. - Лодкарят Херон не прекарваше ли душите на умрелите през нея?
- Точно така! - съгласи се Тихон. - Стикс, реката на омразата, която обикаля подземното царство девет пъти и го разделя от света на живите. И нея имам на рисунка - той започна отново да рови из пергаментите.
- Остави - махна с ръка Неофит. - Едва ли княжеският пратеник се интересува от цапаниците ти!
Тихон му метна поглед, пълен със злоба, но спря да разгръща листовете.
- Всъщност съм доста впечатлен от рисунките - обяви писарят, а миниатюристът изгледа победоносно противника си, - но това не ни води към никакъв напредък. Кой и как е убил Севар?
- Съвсем ясно е - каза Агапий. - Демонът е долетял, съборил го е в снега, счупил му е врата и му е изпил кръвта! Точно, както преди това е преминал през затворената врата на Докс и е направил същото и с брата на княза!
Останалите кимнаха утвърдително.
- И вие вярвате в това? - попита Климент. - Че убийствата са дело на демон?
- На кого другиго? - попита Велизар. - Само той бил могъл да направи това по този начин! - библиотекарят изгледа недоверчивата физиономия на писаря. - Ние сме книжници - продължи той. - И монаси. Нямаше да твърдим подобно нещо, ако не бяхме сигурни. Колкото и Пацик да не иска да признае истината, в манастира има нечиста сила!
- Чел съм, пък и съм преписвал житието на Симеон Стилит Нови[22] - присъедини се към Велизар и Неофит. - Той получава видение, в което вижда дявола, който е описан като безсрамен етиопец - висок, гледащ страховито с кръвясали очи, който стои във въздуха, без да се опира на нищо. Някои казват, че крилата му са пречупени от Светия Дух, но той все пак може да лети.
- Разбира се, че има демони! - съгласи се и Агапий. - Имало ги е преди, има ги и сега. Още Павзаний разказва за това, как при Маратон нощ след нощ се повтаряла призрачната битка на гърците срещу персите. И което е по-важно - призраците можели да навредят на всеки, който бил отишъл там специално да ги гледа.
- Хайде, стига! Да отричаме съществуването на демони и дяволи е все едно да отричаме съществуването на ангелите. Дяволът е този, с когото трябва да се борим! Това и значи на иврит името му Сатана враг, противник! Той е бил един от най-приближените до Бог, но пожелал да го засенчи или, както казва пророк Исая, „искал да постави трона си над звездите и да бъде равен на Всевишния“. Но загубил битката и бил запратен в Ада на земята, където чака окончателната си присъда в деня на Страшния съд. Самият Христос - библиотекарят се прекръсти - казва в Евангелието на Лука: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица“. А в своето „Откровение“ свети Йоан говори за „дракона, наричан още дявол и Сатана“, който повел война с армията на Архангел Михаил, но бил победен, загубил мястото си на небето и бил хвърлен на земята.
- Чакайте! Чакайте! - Тихон отвори едно от чекмеджетата под масата си и извади оттам не много дебел ръкопис. - Това е Книгата на Енох - обясни той и започна да прелиства. - Чуйте какво пише тук: „В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха, родиха се момичета стройни и красиви. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влюбиха в тях. Тогава си казаха: Хайде да си изберем жени измежду хората и да имаме деца от тях! Семиаз, техният началник, ги предупреди, че това е неизпълнимо и не бива да се прави. Той бе уплашен, че ще бъде наказан за техните престъпления. Но те му отвърнаха: „Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с взаимна омраза без тебе. Не желаем да променим намерението си и ще изпълним онова, което сме замислили“. И те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха двеста на брой паднали ангели, които слязоха в Ермонската планина, на мястото, наречено Арадис. Тази планина бе наречена така, защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с омерзение. Ето имената на последователите им: Семиаз, Уракабарамеел, Акибеел, Тамиел, Рамуел, Данеел, Азакеел, Саракмиал, Азазел, Армерис, Ватраал, Ананес, Завебес, Самсавеел, Ертзел, Турел, Йоамяел, Аразеал. Това бяха водачите на тези 200 ангели. - Преписвачът прочисти гърлото си и продължи: - Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета. Жените човешки заченаха и родиха исполини. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти[23]. Те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата си с кръвта им. Азазел освен това научи хората да произвеждат оръжие - саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякаквите багрила така, че да изглеждат порочни и покварени. Беззаконието растеше; прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха Божиите заповеди и опорочиха целия си живот. Амазарак пък научи хората на всякакви магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките. Армерис им предаде изкуството да разплитат всяка магия. Баркаял им показа как да наблюдават движението на звездите. Акибеел ги посвети в тайните на знаците. Тамиел ги въведе в астрономията. Азарадел им разкри движението на луната. Тогава хората навириха глави, не знаейки, че отиват към гибел, надигнаха глас и гласът им достига до небето“. След това - Тихон прелисти напред ръкописа - Господ праща архангелите си на земята и те се разправят с гигантите и падналите ангели. Казва още на Архангел Рафаил - монахът отново започна да чете - „Вземи Азазел, вържи му краката и ръцете; и го хвърли в мрака на пустинята Дудаел. Направи така, че да падат върху му тежки и остри камъни; обвий го в мрак. Нека той остане там завинаги със забулено лице и никога да не види светлината. А в Деня на Страшния съд ще го потопим в огън. Очисти земята, която ангелите оскверниха; възвести й живота, кажи й, че ще я съживя отново“. И още: „След това Бог каза на Архангел Михаил: „Иди и възвести наказанието, което очаква Семиаз и всички ония, които са се свързали с човешки жени и са се сквернили с гадости. И когато бъдат изтребени техните синове и те видят разрухата на всичко онова, което им е било най-свидно на света, окови ги във вериги под земята за седемдесет поколения, чак до Деня на Страшния съд; и страхът от този съд да бъде с тях през цялото време. Тогава те ще бъдат хвърлени в дълбините на един пожар, който ще ги измъчва непрестанно; и ще останат там за вечни времена. С тях в пламъците ще гори и техният водител; и ще останат там оковани във вериги, докато изтекат голям брой поколения. Изтреби заедно с тях и грешниците, пристрастени към порочни забавления; унищожи потомството на наблюдателите; твърде дълго време са гнетили човешкия род. Нека потисниците да бъдат изтребени от лицето на земята. Да бъде унищожено злото!“.