- Ами ти? Виждал ли си жени в манастира?
Велизар спря и облиза устни.
- Стана късно. Трябва да лягаме - каза той и духна свещите.
10
Климент и помощниците му се върнаха през смълчания двор и се прибраха в централната сграда. И тримата бяха уморени от емоциите през деня, но писарят искаше да свърши още нещо.
- Тази нощ няма да спим. Поне не много - думите му предизвикаха отчаяната въздишка на Корсис и негодуването на Невестулката. - Нощем в този манастир става нещо и аз искам да разбера какво. Монасите ходят, където си поискат, тайнствени жени обикалят между сградите, оставяйки след себе си пера от птици, зла сила е обсебила някой от духовниците. Ще изчакаме всички да заспят и ще излезем в двора. Тук най-интересното се случва през нощта и мисля, че е крайно време и ние да се включим. Починете малко и се пригответе. След час тръгваме!
Без да обръща внимание на протестите на помощниците си, Климент ги остави и се прибра в килията си. Седна на твърдия сламеник и се загледа в часовата свещ, запалена на перваза на прозореца. Оставаха още два часа до полунощ.
Мангалът в ъгъла гореше, но не разпръскваше кой знае каква топлина. Той стана и разбута въглените с върха на меча си, но от това килията само се изпълни с пушек. Ругаейки зимата, студа, убиеца, Борис и Пацик, който можеше да му намери по-удобна стая, писарят отвори прозореца да се проветри. Докато местеше оловната рамка, нещо в двора привлече вниманието му. Неясен силует се мярна в снега, но в следващия миг изчезна, преди да успее да го огледа.
Климент скочи, грабна наметалото и меча си и припряно влетя в килията на Корсис и Невестулката.
- Бързо! - извика той. - Някой ходи из двора. Трябва да го хванем!
И без да чака помощниците си, хукна по коридора.
Леденият въздух ощипа лицето му, от устата му излязоха валма пара, но той не обърна внимание. Продължи да тича към мястото, където бе видял силуета, и стигна до една от страничните постройки. Дръпна вратата й, но тя беше заключена.
Писарят трескаво огледа снега за стъпки, но не откри нищо.
Ядосан, тръгна обратно.
Пое си дълбоко въздух и се опита да се успокои. Нямаше смисъл да се ядосва. Гневът само замъгляваше разума му и му пречеше да прецени трезво обстановката.
- Владей страстите си, за да не те владеят те - припомни си той Епиктет[26], пое дълбоко въздух и тръгна да пресрещне помощниците си. Миг по-късно, дишайки учестено, те се появиха въоръжени до зъби. Корсис носеше меч и къс кинжал, Невестулката беше преметнал лък и колчан със стрели, в колана му бяха затъкнати два къси ножа, на гърдите му висеше разпятие.
- Това пък за какво ти е? - посочи го Климент и се усмихна.
- Тръгнали сме да гоним демон, нали така? - сериозно му отговори Невестулката. - Не знам дали ще можем да го сразим с човешко оръжие, но Божието със сигурност ще свърши работа.
- Съвсем вярно! - съгласи се и Корсис, разтвори наметката си, под която също висеше дървен кръст. - Ти също трябва да имаш, господарю!
- Имам! - Климент извади сребърна верижка, на която се полюшваше кръстчето, подарено му от Ирина. - Но добре че сте се сетили. Сега ще се чувстваме по-спокойни.
Горд от похвалата Невестулката изду устни и попита:
- Какво ще правим?
- Ще се скрием и ще чакаме. Ще отидем там - писарят посочи група дървета до средата на източната стена. - Оттам ще виждаме добре целия двор. Придържайте се към сенките и вървете тихо, без да говорите. Никой не бива да ни забележи. И не изпускайте от поглед кулата и църквата. Имам чувството, че ако ще става нещо, ще стане там.
Движейки се близо до стената, те стигнаха до групата дървета и се скриха в сенките им. Дворът беше като на длан пред тях. Не се виждаше само вътрешният двор между църквата и монашеските килии, но ако някой искаше да влезе или излезе оттам, трябваше да мине съвсем близо до скривалището им.
Много скоро измръзнаха. Краката им се вкочаниха, ръцете също, носът на Невестулката стана толкова червен, все едно е изпил кана вино. Въпреки това никой не се оплака.
Стояха така около час, тихо потропващи от крак на крак или разтривайки се с ръце, колкото да не се вкочанят съвсем. Толкова бяха измръзнали, че отначало никой не забеляза появилата се в магерницата светлина. Тя проблясна за миг в един от прозорците, мътна и неясна като нощен дух, след което изчезна, за да се появи след миг отново.
- Господарю, вижте това! - пръв се обади Корсис и побутна измръзналото рамо на писаря. - В магерницата има някой!