- Пак питам! Какво става тук!? - гласът на Пацик мощно прогърмя и откъсна Климент от мислите му.
- Някой е убил Мойсей! Заклал го е като прасе! - отговори вместо писаря Герасим и отново зарони сълзи над мъртвото животно.
- Това виждам и сам! - строго отговори игуменът. - Искам да знам кой е направил това и защо! - Пацик се завъртя на пети и посочи монасите. - Молех се, призовавах Господ и Светата Дева на помощ, когато бях безцеремонно изтръгнат от уединението си - той потрепери. - Студено е, няма нужда да стоим тук и да мръзнем. Едва ли Божията промисъл е да се разболеем заради този убит кон! Помогнете на брат Герасим да погребе животното и да почисти - игуменът се обърна към писаря.
- А теб, Клименте, ще помоля да ме последваш в килията ми. Трябва да разменим няколко думи. Но ела сам. Помощниците ти могат да помогнат тук.
Без да изчака отговор, дебелият славянин тръгна напред, а монасите услужливо се отместваха от пътя му. Писарят вдигна рамена и го последва.
Настаниха се отново пред камината, но този път Пацик не предложи вино. В помещенията миришеше на тамян, няколко свещи върху дебели сребърни свещници разпръскваха ярка светлина.
- Както казах, се молих - поде игуменът и уморено разтърка лицето си. - Но и мислех. Мислех за това, което става, и за това, което трябва да направя. Разказах ти как Докс намери Бог при нас. Аз открих друга истина. Между тези стени разбрах колко тленно е човешкото тяло. Разбрах, че истинските богатства се крият в душата, не в това, което притежаваме. Разбрах, че вместо слуга на Господа, съм на път да се превърна в слуга на собствените си желания, които ме тласкат в грешна посока - Пацик се наведе напред и подпря лакти на колената си. - За жалост днес мнозина се възползват от положението си не за да просветляват обикновените хора, а за да се възползват от тях и да трупат богатства. Знаеш ли, Клименте, Калистен[27] пише, че когато разбрал, че идва смъртният му час, великият пълководец Александър Велики пожелал да го погребат с длани обърнати нагоре. Така искал да покаже на всички, че дори и той - Великият, си отива от този свят, без да може да вземе от него нищо в смъртта. Тази книга, макар и писана от грък езичник, беше откровение за мен. Осъзнах, че борбите, в които се бях впускал в Плиска, интригите, сделките, в които бях участвал, за да се добера до повече власт, пари и злато, погубват душата ми и не ми носят нищо добро - славянинът разпери ръце. - Това място също ми помогна. Тук е много по-лесно да откриеш Бог, отколкото в столицата. Тук най-после намерих покой!
- Радвам се да го чуя - отговори писарят. - И съжалявам, че той е бил прекъснат по толкова кървав начин.
Пацик скръсти ръце на гърдите си, точно под големия златен кръст, който висеше на врата му.
- Не искам да ме разбереш превратно, Клименте - каза след кратко мълчание той. - Това, че съм прозрял някои неща, не значи, че искам манастирът ми да тъне в бедност, монасите ми да са голтаци, а аз самият да нямам нищо. Колкото по-богат е манастирът, толкова по-надалеч ще можем да разпръснем Божието слово! Казах ти всичко това, за да разбереш, че съм се променил. И точно затова искам манастирът да продължи да върши дейността си - да величае Бога и да помага и на други да го величаят. Ти ми обеща да намериш това зло, което избуява между стените, да го намериш и изкорениш! - игуменът и вдигна ръка, за да спре отговора на писаря. - Но вместо това то продължава да броди, а мощта му да набира сила!
- Така е - отвърна писарят, - но открих някои неща, които ме приближават до истината. Не мога да прозра всичко отведнъж, а и имам нужда от помощ. Сам Бог не е могъл да сътвори всичко за един ден, а му е била нужна седмица. И на мен ще ми трябва поне толкова.
- Клименте, Клименте, недей да богохулстваш! - Пацик поклати глава, все едно поучава малко дете. - Сравняваш това, което правиш, с извършеното от Бога и смееш да се наричаш добър християнин. По-добре по-малко да говориш, а повече да работиш! Тогава ще постигнеш това, което искаш.
- Не мисля, че обиждам Бог - защити се писарят, - като го давам за сравнение. В Светото писание е казано, че няма срамна работа, стига да се изпълнява с чисто сърце и любов. Просто исках да кажа, че ми е нужно повече време, докато разбера какво точно става тук. И искам да видя какво има в стаята на старата кула.