Игуменът стана, наля си нова чаша вино и без да предложи на събеседника си се върна обратно на стола си.
- Аз вярвам в съдбата, Клименте! Вярвам в Божията промисъл и това, че той е отредил определен живот на всеки от нас, давайки му възможността да избере по кой път да тръгне. Дали по пътя на светлината и доброто, което значи да съблюдава Божиите заповеди и да се води от християнските добродетели, да живее в любов, молитва, нравствена чистота, послушание и почитане на Христовия закон, или да тръгне по черната пътека на дявола, която е пълна с проклятие. По пътя на вечната печал, пепел, смърт и безумие, по пътя, върху който ще намери само погубването на душата си!
- Защо ми казваш всичко това?
Преди да отговори, Пацик пресуши чашата си и облиза устни.
- Казвам ти го, защото вярвах, че Бог има по-добър план за мен. Че ми е отредил по-добра съдба, така както аз съм му отдал сърцето и душата си. Знам, ти и мнозина други мислите, че не съм достоен за този пост. И може би сте прави. Но никога не съм правил нищо против Божията воля, за да постигна всички тези неща. И ако се радвах на добър и охолен живот, то беше не защото съм го постигнал с меч, огън и печал, а защото съм бил ревностен пред Бог и той се е вслушал в молитвите ми. И сега неочаквано Той спря да им отговаря. - Пацик отново захлупи лице в шепите си, гласът му се накъса. - Той е отвърнал лице от мен, от това свято място, оставил е дявола и адския му легион да препускат на воля и колкото и да се моля, колкото и да се опитвам да Му угодя, Той остава глух за гласа ми. Нима това е била съдбата ми - да се издигна, за да падна още по-тежко? - рамената на игумена се разтресоха. Той ридаеше.
- Не мисля, че си прав - отговори Климент. - Сам си противоречиш, игумене! Каза, че Господ ни дава избор по кой път да поемем всеки ден и за всяко нещо. Така ставаме ковачи на собствената си съдба, а тя не обича тези, които хленчат! Сенека е казал: „На умния човек съдбата рядко препречва пътя“. И не е ли писано, че „Онзи, който се оплаква от съдбата си, има много повече причини да се оплаква от себе си“? Прав си, Сатаната наистина се е настанил между тези стени. Но с плач и вайкане няма да постигнем нищо! Нима свети Георги се е уплашил от змея и не се е борил с него, за да го убие? Нима ангелите не се сражават с демоните, а всеки от нас не се бори с греховете, за да ги надвие и постигне Небесното царство? Разкажи ми какво точно се случи на шествието.
Пацик премигна няколко пъти, сякаш се опитваше да проясни ума си и осмисли думите на писаря.
- Духът на всички беше приповдигнат - бавно започна той.
Събрахме се в черквата, облечени в най-красивите си филони и омофори[29]. Помолихме се, както изисква канонът, след това изпяхме сто и втория псалм. Благославяй, душо моя, Господа и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя, Господа...
- Да, знам го - прекъсна го Климент. - Какво стана след това?
- Послушниците донесоха светата утвар, подредихме се и тръгнахме пеейки. Излязохме от черквата и започнахме да обикаляме двора. На всеки няколко метра спирахме и ръсехме със светена вода. Всичко беше наред, докато... - гласът на Пацик притихна от отчаяние.
- Кой донесе водата?
- Това е грижа на брат Захарий. Той се грижи за светата утвар. Той донесе менчето!
- И всичко протичаше както е предписано?
- Да! Чувстваше се дух на ликуване, радост, че се изправяме срещу нечестивия, че се борим за Христа. Сърцата ни преливаха от смелост, душите ни бяха чисти и прозрачни. Дори слънцето се показа и запали още светлина в сърцата ни. Приехме, че това е знак от Бог, знак, че е чул молитвите ни и ще отговори. А вместо това... - Пацик отново покри лицето си с шепи, сякаш се боеше да каже какво се е случило.
- Видях, че, когато спирахте, си подавахте менчето със светена вода един на друг. Защо?
- Така щяхме да осветим повече земя. Иначе рискувахме да пропуснем мястото, където се е скрило злото. След всеки псалм спирахме, подавахме си менчето един на друг, докато обиколи цялата група. Този, у когото попадаше, се прекръстваше, казваше кратка благословия и ръсваше пред себе си със светената вода. Това е.
- Гледахте ли си в ръцете един на друг. Искам да кажа ти, примерно, виждаше ли през цялото време съда с водата?
- Разбира се, че не! Защо трябваше да го правя? В този момент не предполагах, че може да се случи нещо лошо. Стоях, наслаждавах се на слънцето, чувствах се лек и доволен и чаках да продължим.