- Ами кулата?
- Напуснаха я! Василий казваше, че в нея има нещо зло. Нещо, което му напомня за най-лошите му години. Хубави времена бяха - вратарят притвори очи и бавно отпи от виното. - Може да бях беден, но бях щастлив. Скитах из полетата, играех с другите момчета, бях започнал да гоня момичетата. Помагах на баща ми на нивата и вкъщи с животните, храната беше проста, но имаше за всички. Монасите ни научиха да се молим, да гледаме в душите си. Помагаха на болните, подкрепяха старите. Наистина свети хора. Колко изкараха на хълма? Поне четири или пет години. След което един ден неочаквано всичко се обърна.
- Старият хан е гонил християните.
- Беше в края на лятото. - Вратарят чертаеше замислено с пръст по масата пред себе си. - Дните вече бяха почнали да намаляват, но все още беше светло до късно. Светло и топло. Оставах навън в здрача и ме обземаше някаква особена сладост. Знаех, че зимата предстои, но в същото време е далеч, че имам още време да се порадвам на слънцето. - Безмер скръсти ръце на гърдите си. - Тогава се появиха те - Тагрий и хората му. И ужасната му жена Вирна заедно с проклетите си кучета. Дойдоха привечер - черни сенки, които се открояваха на фона на залязващото слънце. Копията им стърчаха като смълчана гора, лъчите се пречупваха в железните им шлемове и брони. В тях имаше нещо красиво, но и страховито. Бяхме чули за отряда на боила. Старият хан го беше изпратил да търси християни. По това време Пресиян се беше променил. Вече не искаше да убива последователите на Исус, а само да си присвои богатствата им. Беше съвсем просто - повечето общности бяха богати и никога не се защитаваха. Затова се надявахме, че погледът му няма да се спре върху нас. Тагрий и хората му нямаше какво да ни вземат. Нито от свещениците на хълма. Въпреки това всички бяха неспокойни. Бяхме чули за палежи и убийства, за разрушени църкви и измъчвани свещеници. По съвет на старейшините по-малките деца бяха скрити в една пещера в скалите над селото. Редувахме се всеки ден да им носим храна и вода. След това там заживя един отшелник, Авакум мисля, че се казва. Отдал се е на пост и молитва отдавна, още преди да възстановят манастира. Пацик ходи при него преди две-три години, но той отказа да слезе при нас. - Вратарят махна с ръка. - И така, Тагрий дойде. Настани се в старата кула, веднага му хареса. Войниците му си направиха лагер около нея. Арестуваха свещениците и ги обвиниха, че религията им е нова, следователно лъжлива и нечестива, че са невежи фанатици, че са безбожници, понеже нямат изображения на богове, жреци и храмове. Че са тайно общество, опасно за държавата, че отказват да принасят жертва на хана, което е държавна измяна. Обвиниха ги, че се занимават с магии и са безнравствени хора, които на своите така наречени „вечери на любовта“ се отдават на разврат и нечувани оргии, а „свещените си тайнства“ извършват с човешка плът и кръв. Че са безполезни членове на обществото, които вредят, вместо да допринасят полза, че като отхвърлят признатите богове, се обявяват срещу светините.[32] Признаха ги за виновни и започнаха да ги разпитват и измъчват. Боилът мислеше, че имат скрито злато. Виковете им се носеха от кулата, изпълвайки нощите с ужас, страх и болка. Ние се свивахме в къщите си и се молехме виковете да престанат. - Вратарят се пресегна, вдигна каната и отново напълни чашите. - Никой не беше сигурен дали ще доживее утрешния ден. Тагрий оставяше хората си да плячкосват не само църквата, но и селото. Вярваше, че и ние знаем нещо за съкровищата на християните. Войниците му обикаляха, грабеха, каквото им хареса, биеха мъжете и опипваха жените. Най-лоша от всички беше Вирна. Казвам ти, това не беше жена, а демон! Обличаше се в черни кожени дрехи и броня, съвсем като мъж, носеше високи ботуши, косата й беше сплетена на дълга плитка. Появяваше се винаги нощем на фона на запалените факли, които пукаха и хвърляха искри, а тя не се пазеше от тях, сякаш самата е от огън, смееше се, когато искрите попадаха в косата й. Беше висока и слаба - истинска хубавица с налети гърди и яки крака, лицето й беше бледо и изпито, зъбите бели и остри като на хищно животно. Имаше шест кучета - черни и зли изчадия, които дресираше с бой и държеше гладни, за да нападат, когото им посочи. Вирна не се спираше пред нищо. Нито възрастен човек, нито дете можеха да предизвикат милостта или състраданието й. Виждал съм я да реже косите на стариците само за да се забавлява. Как нарежда да бият мъжете само за да слуша писъците им и да види кой от тях ще издържи най-дълго на ударите. Как насъсква кучетата си по сакатите за удоволствие. Когато те събореха човека на земята, започнеха да го ръфат, а той да крещи, смехът й заглушаваше всичко. И мога да ти кажа, княжески пратенико, че никога не съм чувал нещо по-ужасяващо от онзи неин смях - висок, продължителен и пронизващ, все едно не се смее човек, а пищи някое от изчадията на Сатаната! - Безмер потрепера, пресегна се и разбута въглените в единия от мангалите. - Но най-много мразеше жените! Не ме питай защо, нямам представа. Не пропускаше случай, когато види жена, да я удари или насъска подчинените си срещу нея. Доставяше й удоволствие да гледа как тези от нейния пол страдат. Не помагаха нито молбите, нито подкупите. Пък и какво толкова ценно можехме да предложим ние, простите земеделци, на ханския боил? Единственото, което ни крепеше, бе, че сме живи. Молехме се, молехме се всеки ден и всяка нощ, молехме се боилът и хората му да си отидат и всичко да тръгне както преди.
32
Част от стандартните обвинения при гоненията на християните през І и II в., описани най-точно в книгата на Целз „Истинско слово“ (около 178 г.).