— Какво си намислил? — попита Инман.
— Стой там и гледай — отговори Вийзи.
Върна се обратно в гората и заприщи потока и по-надолу, където смяташе, че е сомът. После скочи във водата и тръгна срещу течението, ритайки с крака, и макар да не виждаше рибата, знаеше, че е някъде пред него.
Като наближи горния бент, Инман най-накрая забеляза сома, който буташе муцуна в клоните, търсейки пролука. Вийзи свали шапката си и я хвърли на брега. Прецапа до сома, наведе се и го обхвана с ръце. Човек и риба се показаха на повърхността, разплисквайки вода на всички страни. Вийзи държеше рибата през средата, сключил ръце на белия й корем. Тя се бореше отчаяно. Главата й се блъскаше в неговата. Мустаците й го шибаха по лицето. После се изви като голям здрав лък, изправи се рязко, отскубна се от ръцете му и плесна във водата.
Вийзи дишаше учестено. По лицето му се бяха появили червени белези от ударите на мустаците. Ръцете му бяха нарязани от гръбните перки. Но той се наведе и отново измъкна рибата от водата. Схватката завърши по същия начин. Вийзи опита още няколко пъти, но неуспешно. Накрая и той, и сомът бяха толкова изтощени, че не можеха да се помръднат. Залитайки, Вийзи се изкатери на брега и седна.
— Защо не опиташ и ти? — попита той Инман.
Инман извади револвера си и застреля сома в главата. Той се преметна няколко пъти и замря.
— Хвала на бога — зарадва се Вийзи.
Останаха да пренощуват там. Вийзи остави грижата за огъня и готвенето на Инман. Очевидно не умееше да върши друго, освен да говори и яде. Когато Инман разряза рибата, в стомаха й намери бойник от чук и дрозд, който бе погълнала цял. Той ги остави настрани върху един плосък камък. След това одра кожата от част от гърба и страните и наряза филета. Сред запасите в раницата на Вийзи се намери парче, увита във восъчна хартия, сланина. Инман я разтопи в тигана и изпържи късовете риба, оваляни в неговото царевично брашно. Докато ядяха, Вийзи поглеждаше към камъка и разсъждаваше върху начина на хранене на сома.
— Възможно ли е да е погълнал целия чук преди време и стомашните му сокове да са разтворили дръжката? — попита той.
— Напълно — отговори Инман. — Чувал съм и по-странни неща.
Но дроздът бе истинска загадка. Единственото задоволително обяснение, което Инман можа да измисли, бе, че някоя друга риба, например пъстърва, е скочила над водата, лапнала е птицата от надвиснал клон, после е умряла, сомът я е глътнал от дъното и стомахът му я е смлял отвън навътре, като е останал само дроздът.
Ядоха до насита, докато пържените парчета свършиха. Тогава взеха да режат късове от останалата риба, да ги набучват на пръчки и да ги пекат на жарта. Вийзи не млъкваше и като му омръзна да разправя патилата си, се опита да накара Инман да разкаже за себе си. Откъде е. Къде отива. Къде е бил. Инман му отговаряше с по една дума, седнал с кръстосани крака и забил поглед в огъня.
— И ти си като онзи Легион — въздъхна накрая Вийзи и разказа историята на човека, чийто наранен дух Исус утешил. Как го намерил гол, скрит от хората в дивата гора, където хапел скалите със зъби и си нанасял рани по тялото с остри камъни. Подивял от мъка. Озлобен. — И ден и нощ бродел из планината и пещерите, викал и скимтял като куче. Исус отишъл при него и го излекувал по-бързо, отколкото очистителното минава през червата ти. Легион се прибрал у дома като нов човек.21
Инман не каза нищо и Вийзи продължи:
— Знам, че си избягал от армията. Това ни прави и двамата бегълци.
— Не ни прави никакви.
— Бях негоден за служба — продължи Вийзи.
— И последният глупак би го забелязал.
— Така каза докторът. Чудя се дали съм пропуснал много.
— О, да, страшно много.
— Знаех си.
— Нека ти кажа какво си пропуснал. За да разбереш, колко полезен би бил там един жалък проповедник като теб.
Разказа на Вийзи за експлозията при Питърсбърг. Полкът му бе разположен в непосредствена близост до момчетата от Южна Каролина, които бяха взривени от вражеските сапьори. Инман беше в укрепения с плет окоп, където печеше ръж, за да свари онова, което наричаха кафе, когато земята край позицията вдясно от него се надигна. Стълб от пръст и хора се извиси във въздуха, после всичко се разлетя наоколо. Върху Инман се изсипа дъжд от пръст и камъни. Откъснат от коляното крак, заедно с ботуша, падна до него. Някой тичаше по окопа и крещеше: „Адът се взриви!“