Оказа се, че да отвлечеш звездолет не е трудна работа.
Когато всички системи започнаха да функционират нормално и се върнахме по креслата си — да се клатушкаш без опора не е най-приятното занимание, въпреки противоречивите мнения — Данилов каза с едва доловимо смущение, стараейки се да звучи делово:
— Мария, трябва да те инструктирам относно ползването на тоалетната…
— Благодаря, изучих документацията доста подробно — отговори девойката.
— Добре… женските приспособления трябва да са в контейнера над санитарния блок.
— Ще ги намеря.
Тя дори не се изчерви. Браво на Маша. Ако имаше и малко женственост наред с останалите й достойнства…
— Тогава да преминем към работата? — попита дядо. Огледа всички, кимна доволно. — Двамата с Петя се извиняваме за своята слабост… но изплуваха наши стари проблеми. Простете. Нека сега да се занимаем с онова, заради което станахме престъпници.
— Мечтая си за това — каза Данилов.
Без да се уговаряме, погледнахме към влечугоида.
— Време ли е вече? — попита изчислителят.
— Общо взето, отдавна е време — отбеляза дядо. — Преди да тръгнем за срещата с аларите, бих искал да изслушам историята. Тази хипотетична история, която ни откъсна от Земята.
Изчислителят все още се колебаеше. Сякаш не разбираше, че всички пътища към отстъплението ни са отрязани, че вече сме анатемосани и сме обвинени в престъпления срещу човечеството.
— Карел, проявихме максимална отстъпчивост — каза дядо. — Не мислиш ли?
— Добре…
Влечугоидът отплува от своето кресло до пулта на първия пилот. Очевидно го избра заради най-големия екран. Когато люспестата лапа докосна панела, екранът заблестя със снежнобяла светлина.
— Ще разказвам и ще показвам — изрече изчислителят. — Това не е много сложно. Но тъй като не мога да контролирам процеса на извеждане на зрителна информация, предупредете ме, ако изображението стане неясно. Сега — проверка… Всеки ловец иска да знае къде стои фазанът!14
Екранът смени последователно седем цвята на спектъра.
— Ти си по-умен от японски видеомагнетофон — отговори Данилов със съмнителен комплимент.
— Голям кръг, малък кръг, голям квадрат, буквата А, цифрата 7…
— Всичко е нормално — потвърди дядо. — За същество, неспособно да възприема в зрителния спектър, ти си безупречен.
— Тогава започвам — каза влечугоидът. — Да се върнем дванайсет земни денонощия назад…
Екранът се заля от тъмнина. Черната нощ на космоса с искриците на звездите. Виждал ли е някога изчислителят това, което ни демонстрира? Или просто реконструира събитията, угаждайки на стремежа на хората да видят всичко със собствените си очи?
— Червено-виолетовата ескадра на аларите е независима бойна единица — съобщи Карел. — Съгласно решенията на Конклава тя патрулира из повече от тринайсет сектора на Галактиката, без да се подчинява на някоя от силните раси. Това е много голям късмет!
В тъмнината на екрана се появиха бели точки. Увеличиха се и се превърнаха в корабите от ескадрата. Крайцери — твърде добре познатите ми дискове; сипеи от изтребители — мънички кълба; някакви непознати типове кораби — всичките с простички форми, всичките изящни и функционални.
Нима изчислителят беше решил да ни прожектира всички кораби от ескадрата? Това щеше да отнеме поне половин час!
— В настоящия момент червено-виолетовата ескадра на аларите се състои от само шейсет и седем процента от първоначалния си състав — съобщи сухо изчислителят.
— Пълна ли е била ескадрата? — уточни бързо Данилов.
— Да.
Виж ти!
За дванайсет дни аларите са успели да загубят повече от четирийсет кораба!
Който и да им бе пресякъл пътя, беше хвърлил на гризачите здрав пердах!
— Основните загуби са малки изтребители — каза изчислителят. — Но и два крайцера са прекратили съществуването си. А сега ще видите флагмана.
Когато на екрана се появи корабът, подсвирнах. Той също имаше формата на диск, като обикновените кораби. Но ако не ме лъже паметта, този диск беше с диаметър пет километра. Ако такъв кораб реши да нападне Земята, на сътрудниците на СКОБ няма да им остане нищо друго, освен да се застрелят.
Но на този флагман дълго време няма да му се наложи да мисли за атаки.
В центъра на диска зееше пробойна. Да, съвсем истинска пробойна, през която светеха звездите. Краищата на диска, които би трябвало да са идеално равни, бяха протекли, увиснали като ресни. Веднъж като малък случайно оставих на слънцето стара грамофонна плоча от дядовата колекция. Тя се нагря и черната пластмаса се разтопи по краищата точно по този начин.
14
Мнемонична фраза, използвана за запомняне на основните цветове във видимия спектър — началната буква във всяка дума съответства на първата буква на цвета. „Каждый Охотник Желает Знать, Где Сидит Фазан“ — „Красный, Оранжевый, Жёлтый, Зелёный, Голубой, Синий, Фиолетовый“. Бел.Mandor.