Вкопчих се в обвивката, отчаяно стараейки се да не се паникьосвам. Не може аларите да са решили да направят такова грубо скачване!
И те не го направиха. Повърхността на диска „под нас“ се разлюля, отвори се шлюз, совалката потрепна — бяха ни уловили с гравитационен лъч.
— Подът! — извиках аз. — Ориентирайте се с крака към пода!
Но дядо и Маша се бяха отпуснали прекалено много от първата в живота им безтегловност. Когато в совалката се появи гравитация, те още висяха при илюминаторите. Успях само да подхвана падащия дядо и да поема удара върху себе си. Мамка му, някои като остареят, отслабват, а други — напротив!
Обвивката на совалката леко изхрущя, преминавайки мигновено от вакуум в атмосфера. Маша беше седнала на пода и потриваше ударения си лакът. Дядо слезе с пъшкане от мен, застана на четири крака. Изрече учудено:
— Гледай какво нещо… Благодаря, Петенка. За моята възраст… това е прекалено.
Погледнах виновно към Маша. Ако бях действал малко по-чевръсто, можех да предпазя и двамата.
— Благодаря, Петя — каза тя без никаква ирония. — А аз се стъписах, глупачката… Андрей Валентинович, как сте?
— Добре съм — изрече замислено дядо. — Само че защо нашите предци са започнали да ходят изправени? Така е много по-удобно.
Въпреки протестите му Маша го настани в креслото. Двайсет часа в безтегловност не са много, но краката на онези, които не са свикнали, започват да се подкосяват.
Приближих се към илюминатора и за пръв път в живота си погледнах кораб на извънземни отвътре.
Това беше същата онази зала, в която пилотът от чуждата раса се беше сражавал с аларите. Веднага я познах, въпреки че корабът-леща вече го нямаше. Грапавите плочи на пода, неравният като свод на пещера таван. На стените — някакви кубове от мътно стъкло, сияещи със слаба оранжева светлина. И навсякъде — алари. Очевидно шлюзът не се беше разхерметизирал при вкарването ни вътре, въздухът се задържаше от силово поле. Извънземните имат много такива полезни нещица.
Дланите ми се изпотиха. Аларите бяха прекалено много. И прекалено приличаха на обикновени мишки. Сякаш се бяхме смалили, сякаш се бях превърнал в Лешникотрошачката, попаднал в Царството на мишките…
Интересно, кой ли щеше да е майстор Копелиус — дядо или изчислителят?
— И кой тук е Царят на мишките15? — попита дядо, когото Маша беше принудена да отведе до илюминатора. Не се учудих от сходството в асоциациите. Съвсем нормално.
— Най-младата особа… — изсъска изчислителят. — Тя е най-отпред… черна козина и златист костюм… Командващият на флота.
— Той ли е или тя?
— Засега още не е решено. Аларите определят пола си след като окраската им стане тъмносива. Но вие можете да говорите в мъжки род — аларите знаят, че на Земята флотът се възглавява от мъже.
Маша изсумтя.
Данилов се приближи към нас. Усетих как ме бодна съвестта — пускането на програмата за спирането на дейността на кораба беше мое задължение, а аз оставих тази работа на командира. Но той не каза нищо. Сложи ръка на рамото ми и изрече тихо:
— Е, Петя, ще излизаме ли?
— Нищо друго не ни остава.
Аларите чакаха. Оправих униформата си, потупах по джобовете си. Напипах нещо. А, да, ножът. Подаръкът от малкия съсед…
Сам не знам защо го извадих и го закачих за колана си, до пистолета. Данилов ме погледна смаяно, но не каза нищо.
— Почакайте за минута, моля — обади се неочаквано Маша. — Мисля, че преди да излезем, всички ние трябва… да се измием.
Погледнахме послушно в илюминаторите. Ще почакат мишлетата, какво толкова.
— Ще можем ли да дишаме при тях? — попита Данилов.
— Да — зарадва ни изчислителят. — Съдържанието на кислород е дори по-високо от земното. Ще се чувствате напълно комфортно.
— И силата на тежестта им е по-голяма — каза замислено дядо.
— Не, само така ти се струва — поклатих глава аз. — Нула цяло и девет, или нула цяло и деветдесет и пет от земната гравитация.
— Деветдесет и четири процента от земната гравитация — потвърди с готовност влечугоидът.
— Изпитваш ли удоволствие, когато споделяш знанията си? — попитах аз.
— Разбира се. Но това винаги е било забранено от силните раси. — Карел избухна в смях, примесен с кашлица.
Съскането на клапана спря — налягането се беше изравнило. Двамата с Данилов разхерметизирахме външния люк и го отворихме.
Миризмата беше леко кисела, като в стара, непроветрена селска къща. Слаб скърцащ звук. Не осъзнах веднага, че това е драскане на нокти по пода.
15
Лешникотрошачката, Копелиус, Царят на мишките — герои от приказката на Ернст Хофман „Лешникотрошачката“. — Бел.прев.