— Единственият ми проблем — заяви Перикъл пред гостите — е как да обясня тези разходи пред народното събрание.
Съветът на Аспазия бе недвусмислен.
— Когато се отчиташ, просто кажи: „За наложителни разходи — десет таланта“.
Подозирам, че Перикъл точно така и ще постъпи. И без това всички знаят, че спартанците бяха подкупени. Поздравих Перикъл, като отбелязах колко малко е струвал на Атина мирът, а той отвърна мрачно:
— Не купих мир, купих време.
Разказът ми е непоследователен. Когато пристигнахме, Перикъл го нямаше, но Аспазия многократно компенсира отсъствието му. Тя има прекрасен глас, пее милетски песни с много изящество, рецитира поезия по-хубаво от всички хора, които съм слушал. Разбира се, за мен няма нищо по-красиво на света от йонийския гръцки, когато го говорят добре. Да, Демокрите, той е по-красив дори и от персийски.
— Исках да се запозная с теб от първия ден на пристигането ти в Атина.
Държеше ръката ми в двете си длани. Създаваше впечатление, че всяка дума, която изрича, е искрена.
Похвалих смелостта й да ме приеме в къщата си, а тя се засмя.
— Винаги са ме наричали мидопоклонничка. Лично мен това не ме интересува. Но има случаи, когато…
Гласът замлъкна. За сетен път проклех слепотата си. Какво не бих дал да мога да разгледам това лице! Демокрит казва, че Аспазия е дребна и че от миналата зима насам още повече е отслабнала. Косата й е светлокесте-нява и не е боядисана — поне така мисли той. Ти не си толкова голям познавач в тази област, Демокрите, какъвто съм аз, или по-скоро бях навремето.
Аспазия ми представи няколко мъже. Единият от тях бе Формио, дясната ръка на Перикъл в събранието. Другият бе един генерал на име Софокъл. Преди години написа трагедия, която спечели първа награда на Дионисиевите тържества. Старият Есхил толкова се вбеси, че е на второ място след това парвеню, та замина за Сицилия, където острото око на онзи орел прекрати съперничеството им, като запрати костенурката направо в целта. Винаги ми е приятно да си спомням за Есхиловата смърт.
Софокъл е малко скандална личност тук, защото открито показва страстта си към млади мъже от своята среда. По някаква причина това в Атина е табу. Атинските граждани биват насърчавани да имат любовни връзки с юноши от своята класа, но щом на момчето му поникне брада, то трябва да се откаже от сексуални отношения с други граждани. От него се очаква да се ожени и да има семейство. След като изпълни това задължение, той трябва да си потърси момче, което да обича, за да продължи — какво? — обучението, предполагам, на нови граждани и войници. Тези нрави не са непознати и по други земи, особено сред нашите арийски братовчеди, северните племена. Въпреки това не ми е съвсем ясно защо е толкова строго забранено възрастни мъже да имат сексуални връзки помежду си, ако са атински граждани. Макар робите и чужденците да са разрешена плячка за онези, които обичат подобен род забавления, ако двама възрастни мъже желаят да имат любовна връзка, те трябва да се откажат от правото си да заемат държавна длъжност.
До този момент Софокъл успява да запази поста си и в същото време да прелъстява млади граждани. Но поведението му силно дразни Перикъл. Неотдавна той порица своя приятел и колега: „Ти трябва да служиш за пример — заяви главнокомандуващият. — Не докосвай войниците си. Отвръщай поглед от тях, когато се къпят.“ Но Софокъл продължава да скандализира атиняните. Говори се, че когато ходи на гости в дома на някой свой приятел, на младежите заповядват да се скрият. Между другото, понеже никога не е показал ни най-малък интерес към момчета, генерал Перикъл е смятан за безсърдечен. Това общество е много странно.
Аспазия ме заведе до една ниска кушетка. Седнах в единия й край, а тя се настани в краката ми, като внучка. Донесоха вино. Ако не доставя жени на Перикъл, както твърдят неприятелите му, Аспазия със сигурност успява да привлече в дома си най-талантливите професионалистки в града. От години не съм прекарвал толкова хубава вечер като снощната. Макар на моята възраст такива удоволствия да са не само неприлични, но и опасни, беше ми приятно да си спомня — за пръв път след Индия — какво удоволствие е да бъдеш в смесена компания на интелигентни жени и благородни мъже. Подобно нещо е немислимо в Персия. Затова, струва ми се, ще трябва да призная на атиняните заслугата, че са измислили един нов, чудесен вид общество.
Демокрит смята, че заслугата за това принадлежи лично на Аспазия. Твърди, че другите атински компаньонки съвсем не са от нейната категория и техните вечери най-често са пиянски и скучни. Демокрит сигурно знае тези неща. Благодарение на щедрата издръжка, която получава от баща си, той може да прекарва колкото време иска в къщите на професионалистките. Освен това не му се наложи да попадне в мрежата на възрастен мъж. Общо взето, трябва да си благодарен, че съдбата е така благосклонна към теб, Демокрите, поне досега. Нищо чудно, че толкова често се смееш.