— Не, татко! — извика Мидори.
Разгневен от собственическото отношение на даймио, Хирата хвана другата ръка на Мидори. Фукида и Маруме задърпаха владетеля Ниу, опитвайки се да го накарат да пусне Мидори. Хората на даймио пък се нахвърлиха върху Хирата. Разпъната на две страни, Мидори изпищя, а бебето се разплака. Хирата си помисли с учудване, че макар и тъстът му да не бе истинският похитител, накрая двамата пак се бяха изправили един срещу друг.
— Пусни я, измет такава! — изкрещя владетелят Ниу с изкривено от гняв лице.
— Тя е моя съпруга — извика Хирата в отговор. — Вие я пуснете!
— Когато ти се влюби в онзи мошеник Хошина, си мислех, че ако баща ми научи за връзката ви, ще я прекрати — каза кралят дракон на Рейко. — Смятах, че ще използва влиянието си, за да прогони Хошина от града.
Пламъчетата на свещите примигваха; от ароматните пръчици тамян се виеше сладникав остър пушек. Отвън битката продължаваше да вилнее, а Сано, Рейко и детективите слушаха безмълвни.
— Беше зноен летен ден — продължи кралят дракон.
— Ти беше излязла от къщи. Баща ми си беше в кабинета. Когато му казах за вашата връзка, той просто ми благодари и ме отпрати. Цял ден го чаках да предприеме нещо. Когато ти се прибра вкъщи привечер, видях как баща ми те покани да отидеш с него на разходка с лодка. Смятах, че ще те упрекне заради Хошина. Исках да видя какво ще се случи. И когато двамата поехте към езерото Бива в твоя паланкин, аз ви последвах пеша. Здрачаваше се и пътят към езерото бе твърде оживен, така че никой от вас не ме забеляза — горчива усмивка изкриви устните на краля дракон. — А и баща ми кога ли ми е обръщал особено внимание! Той проявяваше благосклонност към по-големите си синове. Мен ме смяташе за мухльо и глупак. А твоите мисли бяха твърде заети с Хошина. Когато стигнахме до езерото, баща ми те качи в лодката си и започна да гребе. Аз наех друга — лодка от пристана и ви последвах. Нощното небе бе озарено от фойерверки. Двамата с баща ми спряхте далече навътре, където езерото тънеше в мрак. Аз спрях на известно разстояние от вас. Виждах фенера, който гореше над лодката, и вас двамата под навеса. Моята лодка нямаше фенер. Ти не знаеше, че съм там…
— Никой не знаеше — обади се тихо Сано и Рейко забеляза как той се смръщи озадачен. — В официалните сведения не се споменава за свидетел.
— После баща ми ти каза, че е разбрал за връзката ти — продължи кралят дракон. — Ти отрече. Баща ми заяви, че знае за изневерите ти, а ти се опита да го убедиш, че Хошина не означава нищо за теб. Но аз знаех каква е истината. Както и баща ми — тонът на краля дракон заклеймяваше лъжите. — Макар да му каза, че обичаш единствено него, и да го умоляваше да ти прости, той не се успокои. В един момент изкрещя: „Ще си платиш, задето ме предаде!“ и те хвърли през борда.
В очите на краля дракон проблесна ужас.
— Кълна се, никога не съм предполагал, че баща ми ще те нарани, Анемона — той протегна умолително ръка към Рейко. — Ако знаех, никога нямаше да му кажа за връзката ти. Трябва да ми повярваш!
Рейко бе поразена. Кралят дракон бе издал майка си и бе станал причина за смъртта й. Той бе отговорен за убийството й не по-малко от Хошина.
— Гледах те как се бориш отчаяно във водата — продължи кралят дракон. — Чувах те как викаш за помощ. Видях как баща ми загреба с веслата и се отдалечи. Бях тъй стъписан, че не можех да помръдна — той стоеше скован и се взираше с празен поглед вероятно както онази нощ. — Просто седях там, докато ти се бореше за живота си. Видях как баща ми спря лодката и се разплака.
Рейко си представи картината, трептяща като жива между нея и краля дракон. Сано и детективите го гледаха като омагьосани.
— Той извади късия си меч — продължи кралят дракон. — Разбрах, че ще извърши сепуку. А аз бях единственият човек, който можеше да попречи на него да се самоубие, а на теб — да се удавиш. Поех въздух, за да му извикам. Стиснах веслата, готов да загреба към теб.
Кралят дракон изобрази действията си с жестове.
— Но после си спомних как баща ми никога не разговаряше с мен, освен за да ме критикува. Спомних си как ти ме бе отблъснала. Любовта ми към теб и синовната ми почит към баща ми се превърнаха в омраза. Изведнъж смъртта взе да ми изглежда като справедливо наказание за начина, по който се бе отнесла с мен — от краля дракон струеше отмъстителен гняв. — И наблюдавах безмълвен как баща ми си преряза гърлото, а ти изчезна в черните води.
Злорадото му задоволство отврати Рейко.
— Стоях там, опиянен от своето отмъщение. Но опиянението скоро отмина. Обзе ме ужас, че ти се беше удавила, докато аз седях безучастен — изражението на краля дракон отразяваше думите му. — Бързо загребах към мястото, където беше потънала.