Госпожа Янагисава внезапно извика:
— Не, недей, Кикуко чан!
Рейко видя как в градината деветгодишната дъщеричка на приятелката й скубеше лилии и ги хвърляше към Масахиро. Красива, но умствено изостанала, Кикуко бе другият обект на любов на госпожа Янагисава. Рейко усети, че я побиват ледени тръпки, докато следеше с поглед как децата събираха откършените цветя. Знаеше колко й завиждаше госпожа Янагисава за красотата й, за любящия съпруг и за нормалното будно дете и колко желаеше злощастието й дори когато я обсипваше с любовта си. Предишната зима госпожа Янагисава бе инсценирала произшествие с участието на Кикуко и за малко не бе убила Масахиро. Оттогава Рейко никога не го оставяше сам в присъствието на госпожа Янагисава или на Кикуко, а когато й се налагаше да отсъства от къщи, наемаше детективи на Сано да го пазят. Неизменно носеше кинжал под ръкава си, когато ходеше на гости при приятелката си; в такива случаи нито пиеше, нито ядеше, за да не я отровят. Имаше постоянна охрана, която не се отделяше от нея, докато спеше или когато бе навън. Подобна бдителност бе изтощителна, но Рейко не смееше да се отдръпне от тази жена, за да не предизвика бурно отмъщение. Само да можеше да стои далеч от госпожа Янагисава!
Вратата на къщата се отвори и от нея с тромава походка излезе господарката Кейшо — дребна пълна жена, прехвърлила шейсетте, с боядисани черни коси, осеяно с бръчки лице и липсващи зъби. Беше облечена в къс халат, разкриващ набраздените й от синкави вени крака. Следваха я прислужнички, които й вееха с големи хартиени ветрила, за да я разхлаждат.
— Ето ви и вас. Всички сте тук, чудесно! — тя се усмихна лъчезарно на Рейко, Мидори и госпожа Янагисава. Те изрекоха приглушено обичайните учтиви поздрави и се поклониха. — Поканила съм ви, за да ви съобщя прекрасната идея, която ми хрумна току-що — лицето й се сбръчка в радостно въодушевление. — Тръгвам към Фуджи7 сан — и тя посочи с широк жест към покрития със сняг връх Фуджи. Почитано като обител на шинтоистките8 божества и порта към будисткия духовен свят, това знаменито, създадено от природата светилище, внушително и неземно, извисяваше снага към небесата далеч отвъд града.
Съобщението бе посрещнато със слисано мълчание. Рейко видя безпокойството, изписано върху лицата на Мидори и госпожа Янагисава. Кейшо ги изгледа навъсено, а в изражението й се появи подозрение.
— Направо ме заляхте с неудържимия си ентусиазъм! — отбеляза тя рязко със заядлив глас, дрезгав от прозвучалото в него недоволство. — Не искате ли да ме придружите?
Жените понечиха да заговорят вкупом, тъй като господарката Кейшо имаше огромно влияние върху шогуна, а той наказваше всеки, дръзнал да разочарова майка му.
— Разбира се, че искам — обади се първа Мидори.
— Сърдечни благодарности, че ме поканихте — каза Рейко.
— Вашата покана е чест за нас — добави госпожа Янагисава.
Неискрените им реакции заглъхнаха в неловко мълчание. После Рейко възрази:
— Но според религиозния канон на Фуджи сан не се допускат жени.
— А-а, че на нас защо ни е да се качваме чак на върха — небрежно махна с ръка Кейшо. — Можем да си останем в подножието и да се насладим на величието му.
— Аз май не трябва да пътувам в това положение — обади се хрисимо Мидори.
— Глупости. Промяната ще ти се отрази добре. Пък и нас няма да ни има само десетина дни. Бебето ще изчака да се прибереш у дома.
Устните на Мидори се окръглиха в едно беззвучно „Десетина дни!“, а Рейко видя, че приятелката й си представи как ражда на междуградския път. Госпожа Янагисава впери поглед в Рейко. В очите й се четеше удивлението на човек, току-що получил неочакван дар. Рейко почувства удоволствието на тази жена от съзнанието, че по време на пътуването ще бъдат непрестанно заедно, и сърцето й се сви. После госпожа Янагисава отправи поглед към градината, където Кикуко и Масахиро играеха на топка. Тревога помрачи лицето й.
— Аз не мога да оставя Кикуко чан — каза тя.
— Много му трепериш на това дете — сряза я Кейшо. — В края на краищата тя трябва да се научи да се справя без майка си и колкото по-скоро, толкоз по-добре.
Госпожа Янагисава се вкопчи в парапета на верандата.
7
Угаснал вулкан в Централна Япония, Хоншу; най-високият връх (3776 м.) в Япония, известен със своя покрит със сняг, симетричен конус — Б.пр.
8
От Шинто — наименование на японската религия шинтоизъм, в основата на която лежи култ към природни божества и предците — Б.пр.