— Моралният кодекс на моята професия ми забранява да застрашавам живота на свой пациент.
Хошина си помисли, че този човек се тревожеше не толкова за нарушаването на своя професионален кодекс, колкото за това, че Хошина можеше да убие единствения свидетел на похищението и че шогунът щеше да накаже за това не полицейския началник, а него.
— Аз поемам отговорността за всичко, което може да й се случи — заяви Хошина. Беше убеден, че е по-добре Суйрен да умре по време на разпит, отколкото преди изобщо да успее да й зададе нужните въпроси.
Кимайки неохотно, доктор Китано нареди на помощниците си:
— Донесете ми малко мускус14.
Един от тях му донесе керамична чаша, пълна с едро прахообразно вещество. Острият животински мирис на мускуса насити въздуха. Хошина наблюдаваше доктор Китано, който поднесе чашата към носа на Суйрен. Щом прислужничката вдъхна, ноздрите й потрепериха, а устните й се изкривиха в неволна гримаса. Клепачите й трепнаха и бавно се отвориха. Хошина кимна одобрително на доктор Китано.
— Постарайте се да не я разстройвате — предупреди лекарят.
Хошина коленичи до жената и се надвеси над нея.
— Суйрен сан — рече той. Мътният й поглед пробяга по лицето му; страх съживи застиналите й черти. — Не се страхувай. В безопасност си, тук, у дома, в крепостта — Хошина говореше ласкаво, потискайки вълнението си. — Аз съм полицейският началник на Едо.
Суйрен въздъхна; лицето й се отпусна. Клепачите й се затвориха, спускайки върху нея булото на съня. — Нека вдъхне пак от мускуса — нареди Хошина на доктор Китано. Лекарят се подчини с неохота.
— Това лекарство е много силно и повторни дози са твърде опасни за хора в критично състояние.
Щом помириса мускуса, Суйрен примига рязко и отвори очи. Изглеждаше разтревожена, все едно бе забравила или не бе разбрала кой е Хошина и какво й бе казал.
— Помниш ли как пътувахте с господарката Кейшо по Токайдо? — попита Хошина. — Помниш ли как ви нападнаха?
Очите й помътняха от объркване, а после станаха сякаш стъклени от блесналия в тях ужас. Тя изстена жално, а тялото й потръпна.
— Видя ли кой отвлече господарката Кейшо? — попита настоятелно Хошина с нарастващо нетърпение.
Жената изстена по-силно и замята глава на две страни. Взе да се гърчи и да плаче от болка. Лицето й плувна в пот и придоби сивкав оттенък.
— Всичко е наред. Лежи спокойно — взе да я утешава доктор Китано, като я галеше по челото. После изгледа строго Хошина. — Тя не може да говори. А каквото си спомня, я разстройва. Стига толкова.
Хошина не обърна внимание на думите му. Той се питаше защо Суйрен бе оцеляла, след като всички останали от антуража на Кейшо бяха мъртви. Хрумна му нещо.
— Ти да не си съучастничка на похитителите? — попита той и сграбчи Суйрен за раменете. — Ти ли им каза, че господарката Кейшо ще пътува по Токайдо? И за награда те ти пощадиха живота?
Суйрен изпищя. В очите й проблесна паника. Както се мяташе под завивката, тя наподобяваше пеперуда, която иска да излезе от пашкула си.
— Ако не се успокои, ще се нарани. Оставете я! — заяви доктор Китано с рязък глас, в който прозвуча явно неодобрение.
— Кой отвлече господарката Кейшо? — продължи да настоява Хошина. — Къде я отведоха? Говори!
Устните на Суйрен се свиха в неизречени слова, но тялото й вече не се мяташе така отчаяно. Очите й се обърнаха и клепачите й се затвориха. Стенанията й преминаха в бавно сънено дишане и тя отново потъна в безсъзнание. Отчаян, след като бе останал с впечатлението, че прислужничката бе готова да заговори, Хошина я разтърси силно.
— Свести се! — кресна той.
— Престанете! — доктор Китано дръпна Хошина встрани от Суйрен. — Ще й навредите!
Вбесен, Хошина се изтръгна от ръцете на лекаря.
— Дай й пак от мускуса! Бързо!
— Повече не! — отказа доктор Китано с категоричната твърдост на човек, принуден да отстоява принципите си, независимо от цената. — Вашият разпит за нея ще означава смърт. Каквото и да знае, ще го отнесе в гроба си.
Хошина застина, дишайки тежко, в безсилен гняв. Втренчи се безпомощно в Суйрен, която лежеше неподвижна и безучастна. Стисна юмруци, тласкан от порива да изтръгне от нея нужните факти, но все пак прие временното поражение. После възвърна самообладанието си и заяви на доктор Китано:
— Гледай да оживее! — в тона му се четеше неизречена заплаха. После се обърна към хората си: — Стойте тук и пазете Суйрен. Не позволявайте на никой друг да говори с нея — трябваше да попречи на Сано да разпита прислужничката и да разбере кои са похитителите и къде се намират. — Аз ще бъда в двореца. Дойде ли в съзнание, ме уведомете незабавно! С наперена крачка той напусна лечебницата. Отвън спря под боровете. Жежката медна светлина на късния следобед струеше между клоните. Над града отекваше камбанен звън, оповестявайки поредния изтекъл час. Мисълта, че половината ден бе превалил, а разследването му се бе озовало в задънена улица, разколеба увереността му. Вече не бе тъй сигурен в теорията си, че Суйрен е познавала похитителите и им е оказала помощ в организирането на похищението. Биха ли наранили свой съучастник тъй зле? И по-незначителни рани биха били достатъчни, за да заблудят всички, че тя е невинна жертва, избегнала смъртта единствено по прищявка на съдбата. Може би Суйрен наистина бе невинна; може би тя изобщо не знаеше кой бе отвлякъл господарката й. Но обстоятелствата не отхвърляха напълно теорията му. Възможно бе по случайност похитителите да са наранили прислужничката по-лошо, отколкото са възнамерявали… или пък да са искали да я убият, за да не ги предаде.
14
Силно миризливо вещество, което се добива от семенните жлези на един вид елен, живеещ в Централна Азия — Б.пр.