Суиши

Застланото със заравнен пясък пространство бе осеяно с големи, покрити с мъх валчести камъни. Очертана от каменни фенери алея се виеше през покрита с роса морава покрай храсти с извити клони и стигаше до построена нависоко беседка със сламен покрив и решетести стени. През открития вход с форма на арка Сано видя високата слаба фигура на Янагисава. Дворцовият управител крачеше напред-назад, а полите на копринената му роба се влачеха по каменния под. Щом забеляза Сано, той спря и му махна. Сано отиде в беседката. Двамата се поклониха един на друг, а детективите и стражите се оттеглиха на известно разстояние.

— Благодаря, че дойдохте толкова бързо — каза Янагисава. Маниерът му бе официален и сдържан, но очите му гледаха с напрегнатия и отсъстващ поглед на човек, преживял силен шок. Сано разбра, че се бе случило нещо ужасно.

— Свещеник Рюко успя ли да убеди шогуна да ни лиши от благоволението си? — според него това можеше да бъде единствената причина за исканата от Янагисава среща.

Дворцовият управител нетърпеливо махна с ръка, отхвърляйки идеята на Сано, че го е повикал, за да се съюзяват срещу Рюко и да се спасяват от понижаване, изгнание или смърт.

— След като така внезапно напуснахте събранието снощи — каза Янагисава, — аз успях да убедя негово превъзходителство, че свещеник Рюко е твърде прибързан в преценките си за нас и че ние заслужаваме още една възможност да спасим господарката Кейшо — той говореше така, сякаш казаното нямаше особено значение и сблъсъкът с Рюко бе загубил своята значимост. После отново закрачи напред-назад.

— Тогава защо пожелахте да ме видите? — попита Сано.

Янагисава с видимо усилие овладя неспокойните си движения, изправи се пред Сано и каза с тих монотонен глас:

— Пристигна писмото с исканията на похитителите.

— Какво? — Сано се втренчи в Янагисава, а сърцето му подскочи от изненада и заблъска в гърдите му нетърпеливо и тревожно. — Кога? Как?

Дворцовият управител бръкна в туниката си и извади голяма сгъната бяла хартия.

— Един от стражите на обход го намерил преди час закачено на стената на крепостта. Донесе ми го, защото е един от моите шпиони.

— Показахте ли писмото на негово превъзходителство?

Янагисава въздъхна тежко и продължително.

— Не още. Никой друг не знае, че писмото е дошло.

Фактът, че Янагисава бе скрил от шогуна важна информация, озадачи Сано, но не толкова, колкото желанието му да сподели вестта първо с него.

— Но защо…

— Прочетете го — Янагисава мушна писмото в ръцете му.

Смаян, Сано го разгъна и видя колони от едри йероглифи, изписани с черен туш. Калиграфията бе красива и елегантна. Текстът имаше следното съдържание:

Жената се мята в тъмните води
с разпилени дълги коси и поли
като листенца на цвят,
откъснат и захвърлен в езерото.
Виковете й за помощ пронизват нощта,
но, уви, без полза.
Студени вълни поглъщат хубостта й,
вода изпълва дробовете й,
водорасли впримчват нозете й.
Тя се отказва от страха и страданието
и потъва, отдадена на смъртта.

Бледият призрак на духа й напуска безжизненото тяло,
тя се носи в пленителен сън
надолу към безкрайни дълбини,
през водни проходи,
до самотна пещера под Източно море.
Там се събужда в омайна градина
от морски таралежи, анемони, раковини и корали.
Понася се покрай прекрасни плуващи риби
към дворец, изграден от блестящ седеф,
в който кралят дракон15
управлява своето подводно кралство.

Кралят дракон разгъва тяло в двореца си,
зелените му люспи и златисти нокти блестят,
очите му искрят като пурпурни бижута,
а с устата си издиша пламъци.
Вълнистото му тяло я обгръща,
а тя се свива в ужас.
Но кралят дракон й шепне:
„Не бой се, господарко моя“.
И изсипва в нозете й купчина
от перли, бисери и жълтици,
Ти ще бъдеш моята кралица
и ще живееш тук в двореца ми.
„Завинаги“.

Ваше Превъзходителство,

Ето какво трябва да направите, ако желаете Вашата почитаема майка да се върне при Вас. Заклеймете полицейския началник Хошина като убиец, екзекутирайте го и изложете трупа му на показ в подножието на моста Нихонбаши. Подчинете се на заповедите ми и аз ще освободя господарката Кейшо и нейните приятелки.

Не го ли сторите, те ще бъдат убити.

Сано почти не обърна внимание на поемата, която за него не носеше никакъв смисъл. Озадачен, той прочете отново исканията на похитителите и поклати глава. Вдигна поглед към дворцовия управител, който го наблюдаваше със сдържан стоицизъм.

15

Заимствано от китайската митология — всеки един от четиримата братя дракони, които властват над четирите световни морета, отговаря на четирите посоки на света — Б.пр.