— Оставете ме насаме с нея, Ота сан — той хвърли поглед към мъжа, който преди време се бе опитал да я насили; явно той бе главният му телохранител. — Можете да си вървите.
— Но тя е опасна! — Ота не се помръдна, като продължаваше да стиска Рейко за ръката. Другарите му също останаха по местата си. — По време на засадата уби четирима от нашите. Тази сутрин нападна мен и Джиро. Не бива да оставате насаме с нея.
Рейко също не го желаеше. Макар че се боеше от придружителите си, предпочиташе да бъдат наоколо. В очите на мъжа проблесна ядно нетърпение.
— Тогава чакайте отвън — нареди той.
Ота каза тихо на Рейко:
— Дръж се прилично, че иначе приятелките ти ще пострадат.
После я пусна и излезе от помещението придружен от останалите, но Рейко усети, че слухти пред вратата. Видя и другите мъже, които застанаха отвън на верандата, готови да защитят своя господар.
Той слезе от подиума и се приближи до Рейко. Широките му ноздри потръпнаха, сякаш бяха надушили плячка. На леко издадените му устни проблесна слюнка. Рейко скръсти ръце на гърдите си и отстъпи назад. Усети как сърцето й биеше все по-учестено, докато оглеждаше окачените на кръста му мечове.
Дали не я бе повикал тук, за да я убие със собствените си ръце? Може би бе отвлякъл нея и приятелките й, защото му доставяше удоволствие да посича беззащитни жени?
Той се приближи още, пристъпвайки към нея с горделива и в същото време странно колеблива походка. Мирисът на тамян около него бе по-силен, сякаш се бе просмукал в кожата и дрехите му.
— Как се казваш? — той впери настоятелен поглед в лицето й.
Тя не желаеше да му отговоря, но се страхуваше от реакцията, която би предизвикало мълчанието й. Отвори уста, но не успя да произнесе нито звук. Преглътна буцата в гърлото си и опита отново.
— Рейко — отрони се този път от устните й.
По лицето му пробяга сянка на недоволство.
— Това име не ти подхожда. Аз ще те наричам… Анемона20 — той изрече думата отчетливо, сякаш й се наслаждаваше.
Рейко се надяваше да не остава тук достатъчно дълго, за да я нарича по какъвто и да било начин, но след като той си правеше труда да й избере ново име, може би възнамеряваше да я пощади, поне за известно време. Борбеният й дух се възвърна, тя усети прилив на смелост и попита:
— Кой сте вие?
Той повдигна вежди в почуда, сякаш бе очаквал тя да знае. След миг колебание отвърна:
— Можеш да ме наричаш краля дракон.
Рейко се смръщи, озадачена от странния му начин на изразяване. Защо му беше да носи името на легендарния дух? Освен това се обезпокоеше, че той нямаше да й разкрие истинската си самоличност.
Тайнствена усмивка докосна устните му.
— Да, аз съм кралят дракон, който поправя злините, извършени от лошите, и възстановява равновесието на космичните сили във вселената.
Скритият зад думите му смисъл остана недостъпен за Рейко.
— Къде се намирам? — попита тя.
— При мен, където ти е мястото.
Той продължи да пристъпва бавно, докато описа пълен кръг около нея. Рейко също се въртеше, за да не го изпуска от поглед, обзета от страх, че може внезапно да я нападне. Ако й предстоеше да умре, нямаше никакво намерение да се предаде без бой, а преди това искаше да получи отговори на някои въпроси.
— Имам предвид… къде се намира това място?
— Това е замък, построен от мой родственик като лятна вила. Самият той е бил генерал по време на гражданската война преди повече от сто години. Един ден бил нападнат от вражески войски. Засипали го с оръдейни изстрели и пламтящи стрели, изстреляни от салове на езерото. Замъкът се запалил. Тогава врагът нападнал. Макар че родственикът ми и хората му се сражавали безстрашно, били обречени. Той извършил сепуку, за да избегне позора на пленничеството.
Кръвта на Рейко се смрази, щом си спомни петната от кръв по пода.
— Но миналото не ни вълнува, Анемона — каза кралят дракон. — Важен е единствено шансът, който ни събра отново.
Той продължи да се държи така, сякаш двамата се познаваха, макар че Рейко бе повече от сигурна, че никога не се бяха срещали. Каква ли роля отдаваше на шанса в организираното от него отвличане? И защо настояваше да я нарича Анемона? Какъв смисъл имаше за него това име?
20
По името на растението анемона (Anemone), отличаващо се с прекрасните си цветове в розово, пурпурно, лилаво, червено — Б.р.