Светлана ми протегна ръка и ние тържествено си стиснахме ръцете над масата.
— Само че как ще я „измъкне“? — уточни Светлана. — Тук и сега двата най-силни мага в Москва…
— Три. — поправих я аз.
Светлана се намръщи и каза:
— Тогава нека са четири. Костя все пак е Висш…
— Сополанко е той, макар и висш… — промърморих аз. Изобщо не ми се побираше в главата, че за няколко години момчето е убило десетки хора.
А още по-противно беше това, че ние им издавахме лицензите…
Светлана разбра за какво си мисля. Погали ме по ръката. Каза тихо:
— Не го преживявай толкова. Той не може да тръгне срещу природата си. Нима можеш да направиш нещо? Освен да го убиеш…
Аз кимнах. Разбира се, не можех.
Но не исках да признавам това дори пред себе си.
Вратата тихо се отвори — и в кафето влязоха Хесер, Завулон, Едгар, Костя… и Олга. Съдейки по това, че всички оживено обсъждаха нещо, Олга вече беше приобщена към тайната.
— Едгар се е съгласил да привлече резервите… — тихо каза Светлана. — Лоша работа.
Маговете се приближиха към нашата масичка, аз забелязах как погледите им бързо се плъзнаха по „компаса“. Костя се приближи до щанда и поръча чаша червено вино. Жената на щанда се заусмихва — или беше пуснал в ход малко от вампирското си обаяние, или просто му беше харесала. Ех, лелке… не се усмихвай на този младеж, който буди у теб не точно майчински и не точно женски чувства. Този младеж може да целува така, че усмивката на лицето ти да застине завинаги…
— Костя с инквизиторите претърсиха всички багажни клетки. — каза Хесер. — Нищо.
— А ние претърсихме цялата гара. — добродушно се усмихна Завулон. — Шест Различни, явно нямащи нищо общо.
— И неинициирано момиче… — усмихна се в отговор Олга. — Да, да, забелязах я. С нея ще се заемат.
Завулон се усмихна още по-широко — това беше цял сеанс за обмяна на усмивки:
— Извинявай, Велика. С нея вече се заеха.
В нормална ситуация това щеше да е само началото на разговора.
— Стига толкова, Велики. — изръмжа Едгар. — Не става въпрос за една потенциална Различна. Става въпрос за нашето съществуване!
— И това е вярно. — съгласи се Завулон. — Ще ми помогнете ли, Борис Игнатиевич?
Двамата с Хесер преместиха още една маса към нашата. Костя мълчаливо донесе столове — и ето че цялата компания се настани заедно. Обичайно нещо — отиват хората в отпуск или в командировка, убиват времето в гаровото кафе…
— Или не е тук, или е способен да се маскира даже от вас. — каза Светлана. — И в двата случая бих поискала разрешение да се оттегля. Ако ви потрябвам, ще ме повикате.
— С дъщеря ти всичко е наред. — изскърца Завулон. — Давам ти дума.
— Можеш и да ни потрябваш. — подкрепи го Хесер.
Светлана въздъхна.
— Хесер, защо не пуснеш Светлана? — помолих го аз. — Ти сам разбираш — сега не ни трябва сила.
— А какво ни трябва? — полюбопитства Хесер.
— Хитрост и търпение. По първото никой не може да се мери с вас и Завулон. А второто никога няма да го дочакате от притеснена майка.
Хесер поклати глава. Погледна бързо към Олга — тя едва доловимо кимна.
— Заминавай при дъщеря си, Светле. — каза Хесер. — Права си. Като ни потрябваш, ще те повикам и ще окача портал.
— Тръгвам. — каза Светлана. За момент се наклони към мен, докосна бузата ми с устни — и се разтвори във въздуха. Порталът беше толкова миниатюрен, че дори не го забелязах.
А хората в кафето дори не забелязаха изчезването на Светлана. За тях ние бяхме невидими, те не искаха да ни виждат.
— Силна е. — каза Завулон. Протегна ръка към Костя, взе чашата му и отпи. — Е, ти знаеш по-добре, Хесер… Какво следва, господин Инквизитор?
— Ще чакаме. — късо отвърна Едгар. — Той ще дойде за книгата.
— Или тя. — поправи го Завулон. — Или тя…
Ние не се заехме да организираме щаб. Така и си стояхме в кафето, ядохме, пихме. Костя си поръча месо по татарски — жената се учуди, но веднага изтича към кухнята. След минутка оттам изскочи младо момче и хукна нанякъде за месо.
Хесер поръча котлет по киевски. Останалите се задоволиха с вино, бира и всякакви мезета, като сушени калмари и фъстъци.
Аз седях, гледах как Костя нагъва почти суровото месо и размишлявах над поведението на неведомия престъпник. „Търсете мотива!“ — както ни завеща Шерлок Холмс. Ако намерим мотива, ще намерим и престъпника. Целта му не е да стане най-силният Различен — той вече е станал такъв или поне може да стане по всяко време. Но какво тогава? Изнудване? Глупаво. Не може да налага волята си над Патрулите и Инквизицията, ще повтори съдбата на Фуаран… Може би престъпникът иска да направи своя, алтернативна организация на Различните? Тази есен в Питър беше разгромена организация на „диви Тъмни“… разгромена с огромен труд52. Лошият пример е заразителен, някой може да се съблазни. И най-ужасното е, че и Светъл може да се съблазни. Да създаде нов Нощен Патрул. Суперпатрул. Да унищожи изцяло Тъмните, да пречупи Инквизицията и да примами на своя страна повечето Светли…
52
Става въпрос за събитията, описани в „Ликът на черната Палмира“ от Владимир Васильев. Бел.прев.