Отщя ми се да пия чай. Станах, излязох от купето. Едгар ме изпрати с разбиращ, но не и съчувстващ поглед.
Вагонът вече утихваше, готвеше се за сън. Няколко врати все още бяха отворени, някой се мотаеше край тоалетната, чакайки да се освободи, отнякъде се чуваше звън на чаши, но повечето пътници бяха твърде изтощени от Москва.
Аз вяло си помислих, че по всички канони на мелодрамата сега по коридора трябва да тичат ангелоподобни дечица с невинни личица. За да мога изцяло да осъзная чудовищността на предложеният от Едгар план…
Деца нямаше. Вместо тях от едно купе се подаде дебел мъж с излинели панталони и размъкнат потник. Червената потна физиономия вече беше опиянена от погълнатият алкохол. Мъжът ме погледна вяло, хлъцна — и се скри обратно.
Ръцете ми сами посегнаха към плейъра. Аз пъхнах копченцата на слушалките в ушите си, пъхнах първия попаднал ми диск и се притиснах към стъклото. Нищо не виждам, нищо не чувам. И много ясно — нищо няма да кажа.
Разнесе се тиха лирична мелодия и един тънък глас запя:
Та това е Лас, моят познат от „Ассол“. Онзи диск, който ми подари. Усмихнах се и усилих звука. Точно това ми беше нужно сега…
Пфу, да ти се не види… Направо пънк сред пънковете. Това дори не е Шнур с неговите забавни псувни… Нечия ръка ме потупа по рамото.
— Едгар, всеки разпуска по своему. — измърморих аз.
Леко ме сръгаха под ребрата.
Аз се обърнах.
И замръзнах.
Пред мен стоеше Лас. И се хилеше, подскачайки в такт с музиката — явно все пак съм усилил твърде много.
— Приятно е, моето! — ентусиазирано възкликна той веднага щом смъкнах слушалките. — Вървя си значи по вагона, никого не закачам, а тук слушат моите песни! Какво правиш тук, Антоне?
— Пътувам… — едва успях да произнеса аз, изключвайки плейъра.
— Нима? — възхити се Лас. — Никога нямаше да се сетя! А за къде пътуваш?
— За Алма-Ата.
— Трябва да кажеш „в Алмата“! — наставнически каза Лас. — Добре, продължаваме разговора. А защо не със самолета?
— А ти защо? — аз най-накрая съобразих, че ставащото приличаше на разпит.
— А аз съм аерофоб. — гордо каза Лас. — Не, ако наистина се налага, то литър уиски помага да повярваш в аеродинамиката. Но това е само в краен случай, до Япония, или до Щатите… дотам влакове няма.
— По работа ли пътуваш?
— На почивка. — кимна Лас. — Няма в Турция да ходя, я! Или на Канарските острови, нали? А ти по работа ли?
— Ъхъ. — кимнах аз. — Смятам да започна търговия с кумис и шубат в Москва.
— А какво е това шубат? — поинтересува се Лас.
— Ами… кефир от камилско мляко.
— Готино. — съгласи се Лас. — Сам ли си?
— С приятели.
— Ами защо не дойдете при мен? Купето е празно. Шубат нямам, но кумис ще се намери.
Капан?
Аз погледнах към Лас през Сумрака. Толкова внимателно, колкото можех.
Ни най-малки признаци на Различен. Или е човек… или е Различен с невъобразима сила. Способен да се маскира на всички нива на Сумрака.
Нима ми провървя? Нима пред мен е той, тайнственият похитител на „Фуаран“?
— Сега, само да взема едно-друго. — усмихнах се аз.
— Ама при мен всичко има! — запротестира Лас. — Хайде, вдигай приятелите си. Аз съм в съседния вагон, второ купе.
— Те вече легнаха да спят. — неубедително излъгах аз. — Сега, само момент…
Добре, че Лас стоеше встрани и не можеше да види кой е в купето. Аз едва-едва открехнах вратата и се шмугнах вътре — вероятно оставяйки Лас с впечатлението, че зад вратата се крие полуоблечена мацка.
— Какво става? — погледна ме проницателно Едгар.
— С нас пътува един от „Ассол“. — бързо казах аз. — Онзи музикант, нали го помните, той беше заподозрян, но като че ли не е Различен… Вика ме в купето, да пийнем.
На лицето на Едгар се появи хазартно изражение. А Костя даже скочи и възкликна:
— Да го хванем ли? Сега ни е…
— Стой. — поклати глава Едгар. — Няма да бързаме… всичко се случва. Антоне, дръж.
Аз взех малката плоска стъклена бутилчица, оплетена с меден или бронзов проводник. Изглеждаше ужасно старинна. В бутилчицата се плискаше тъмнокафява течност.
— Какво е това?
— Най-обикновен двайсетгодишен арманяк. А виж, бутилчицата е интересна. Може да я отвори само Различен. — Едгар се усмихна. — Общо взето, играчка. Някакъв древен маг си омагьосал така всичките бутилки, за да не го крадат слугите. Ако приятелят ти успее да я отвори — значи е Различен.
54
Оригинал:
Забележка: По принцип „абстиненция“ и „абсистенция“ са почти противоположности — едното означава попадане в зависимост от нещо, а другото — отказ от нещо. За съжаление и двете думи се използват твърде безразборно и вероятно дори Лукяненко ги е сбъркал — в оригиналният текст на групата „Четверг“ думата е „абсистенция“.
Бел.прев.
55
Оригинал:
Бел.прев.