— Не чувствам никаква магия… — казах аз, въртейки бутилчицата в ръката си.
— Точно както трябва. — доволно каза Едгар. — Проста и надеждна проверка.
Аз кимнах.
— А това е просто мезе. — Едгар извади от вътрешния джоб на плаща си триъгълна кутийка „Тоблерон“. — Това е всичко, действай. Стой! Кое купе?
— Спалния вагон, второ купе.
— Ще огледаме. — обеща Едгар. Стана и изгаси осветлението. Изкомандва: — Костя, марш под одеалото, ние вече спим!
Така че след две секунди, когато излязох в коридора с коняка и шоколада, моите спътници наистина лежаха тихо под завивките.
Впрочем… Лас деликатно не поглеждаше към вратата — явно наистина се заблуждаваше относно пола на моите приятели.
— Коняк? — попита Лас, виждайки бутилчицата в ръката ми.
— По-хубаво. Двайсетгодишен арманяк.
— Уважавам. — съгласи се Лас. — Че различните дори и такива думи не знаят.
— Различните? — уточних аз, вървейки след Лас към съседния вагон.
— Ъхъ. Уж сериозни хора, милиони въртят, а освен „Бял кон“ и „Наполеон“ нищо не познават от алкохолната култура. Винаги съм се стъписвал от тесния кръгозор на политикоикономическия елит. Защо у нас символ за преуспяване стана „шестстотния“ мерцедес? Говориш със сериозен, умен човек, а той изведнъж гордо вмъква: „мерджана ми чукнаха, наложи се цяла седмица да пътувам с «петстотин»-ката“! А в очите му — и смирението на аскета, принизил се до „петстотин“-ка, и гордостта на притежател на „шестстотния“. Преди си мислех, че докато новобогаташите не преминат на подобаващите им „Бентли“ и „Ягуар“-и, нищо хубаво няма да я чака страната ни. Но ето — преминаха, и никакви изменения! Червените потници пак прозират изпод ризите от Версаче… Също, между другото… намерили, пфу, култов моделиер…
Влязох след Лас в уютното купе на спалния вагон. Тук имаше само две легла, малка ъглова масичка, триъгълна мивка, малко вдигащо се столче.
— Мястото, честно казано, е доста по-малко от обикновеното купе. — отбелязах аз.
— Аха. Обаче климатика работи. А и мивката… е полезна е за много жизнени обстоятелства…
Лас извади изпод леглото алуминиев куфар и се зарови в него. След миг на масата се появи еднолитрова пластмасова бутилка. Аз я взех и погледнах етикета. Наистина — кумис.
— Мислеше, че се майтапя? — ухили се моят „съсед“. — Много точна напитка. С такава ли ще търгуваш?
— Да, именно с такава. — изтърсих аз.
— С такава няма да стане, това е киргизки кумис. Изобщо, трябвало е да идеш в Уфа. Хем е по-близо, хем с митничарите няма да имаш проблем. Там и кумис правят, и „Бузу“. Опитвал ли си „Бузу“? Това е смес от кумис и овесен кисел. Отвратителна гадост! Но моментално те реанимира от махмурлука.
През това време на масичката се появи салам, нарязан хляб, еднолитрова бутилка френски коняк с неизвестната за мен марка „Folignac“ и бутилка френска минерална вода „Евиан“.
Аз преглътнах и добавих моя скромен принос към трапезата. Казах:
— Хайде първо да опитаме арманяка.
— Хайде. — съгласи се Лас, вадейки две пластмасови чашки за вода и две мелхиорови56 чашки за коняка.
— Отваряй.
— Арманяка си е твой, ти го отвори. — небрежно парира Лас.
Определено тук имаше нещо мътно!
— По-добре ти. — измърморих аз. — Никога не съм успявал да налея по равно.
Лас ме погледна, сякаш бях идиот. Каза:
— Доста сериозен подход имаш. Често ли съобразяваш за трима?
Но все пак взе бутилчицата и започна да отвива капачката. Аз чаках.
Лас пухтеше и се мръщеше. Спря да напъва и внимателно огледа гърлото. Измърмори:
— Сигурно се е слепила…
На ти „замаскиран Различен“!
— Дай. — казах аз.
— Не, почакай малко. — възмути се Лас. — Какво, толкова голяма захарност ли има? Сега…
Той нави края на тениската си около капачката и завъртя, напъвайки с всичка сила. Хазартно произнесе:
— Тръгна, тръгна!
Чу се хрущене.
— Отиде… — неуверено продължи Лас. — Ох…
Той смутено протегна ръце. В едната държеше стъклената бутилчица. В другата — капачето, плътно навито на счупеното гърло.
— Извинявай… мамка му…
Но само след миг в погледа на Лас проблесна нещо като гордост:
— Ама че сила имам! Никога не бих предположил…
Аз мълчах, представяйки си лицето на Едгар, лишил се от полезния артефакт.
— Ценна вещ, нали? — виновно попита Лас. — Антикварна бутилчица?
— Дреболия. — измърморих аз. — Жалко за арманяка. Паднаха стъкла вътре.
— Няма значение. — бодро каза Лас. Отново се зарови в куфара си, оставяйки осакатената бутилчица на масата. Извади носна кърпа и демонстративно откъсна етикета: — Чиста. Нито веднъж не е прана. И не е китайска, а чешка, така че няма защо да се боим от пневмония!
56
Мелхиор (още наричан „ново сребро“) — сребристобяла сплав на мед, никел още няколко елемента. Бел.прев.