Той сгъна кърпата на две, омота гърлото на бутилчицата и невъзмутимо наля арманяка в чашките. Вдигна своята:
— За пътуването!
— За пътуването. — съгласих се аз.
Арманякът беше мек, ароматен и сладковат, като топъл гроздов сок. Той се пиеше леко, не предизвиквайки дори и мисъл за замезване, и вече някъде дълбоко вътре се взривяваше — хуманно и високоточно, за завист на всички американски ракети.
— Забележително нещо. — съгласи се Лас, въздъхвайки. — Но нали ти казвам — твърде висока захарност! Арменските коняци с това ми харесват — при тях захарта е на самия минимум, но цялата вкусова гама е запазена… Давай по още едно.
И втората порция се разля по чашите. Лас ме погледна очаквателно.
— За здравето? — неуверено предложих аз.
— За здравето. — съгласи се Лас. Изпи чашата и си подуши ръкава. Погледна към прозореца, трепна и промърмори: — Виж ти… как бързо хваща.
— Какво има?
— Няма да ми повярваш — кълна се, че покрай вагона прелетя прилеп! — възкликна Лас. — Огромен, колкото овчарка. Бр-р-р…
Помислих си, че си заслужава да кажа на Костя няколко ласкави думички. А на глас се пошегувах:
— Това не е мишка57. Това сигурно е белка.
— Летяща белка. — помрачня Лас. — Всички ходим под нея… Не, честна дума, огромен прилеп!
— Просто е прелетяла много близо до стъклото. — предположих аз. — А ти на пръв поглед не си успял да прецениш разстоянието до прилепа и ти се е сторила по-голяма, отколкото е в действителност.
— Ами може… — замислено каза Лас. — Но какво прави тук? Защо му трябва да лети край влака?
— Това е елементарно. — вземайки бутилчицата и наливайки трета порция, казах аз. — Локомотива, движейки се с огромна скорост, създава пред себе си въздушен щит. Той зашеметява комари, пеперуди и прочее летящи живинки и ги изхвърля във вихровите потоци, които обгръщат влака от всички страни. Затова нощем прилепите обичат да летят край движещите се влакове и да хапват зашеметени мухи.
Лас се замисли. Попита:
— А тогава защо денем край движещите се влакове не летят птици?
— Това също е елементарно! — аз му подадох чашата. — Птиците са далеч по-тъпи създания от млекопитаещите. Затова прилепите вече са се досетили как да използват влаковете за прехрана, а птиците — още не! След стотина-двеста години и птиците ще се сетят как да използват влаковете.
— Как не се сетих! — учуди се Лас. — Наистина, всичко е много просто! Ами давай… за здравия разум!
Пихме.
— Животните са удивителни създания. — дълбокомислено каза Лас. — По-умни са, отколкото можеш да предположиш. Ето например, едно време имах…
Какво е имал: куче, котка, хамстер или аквариумна рибка — не успях да чуя. Лас отново погледна към прозореца и позеленя.
— Там пак… прилепът!
— Лови комари. — напомних му аз.
— Какви ти комари! Прелетя зад стълба, точно като по поръчка! Казвам ти — колкото овчарка беше!
Надигайки се, Лас решително пусна щорите. Решително каза:
— Майната им… знаех си, че вечер не трябва да чета Кинг… Ама че як прилеп! Като птеродактил! Сови и бухали може да лови, не комари!
Ама че изрод е този Костя! Аз разбирах, че в животинския си облик вампирите, както и върколаците, стават доста глупави и доста слабо се контролират. Сигурно му харесва да се носи така около нощният влак, да наднича през прозорците, да почива на крайпътните стълбове. Но все пак трябва да се спазва елементарна предпазливост!
— Това са мутации. — размишляваше през това време Лас. — Ядрени изпитания, утечки от реакторите, електромагнитни вълни, клетъчни телефони… А ние все се смеем — демек, фантастика… А и жълтите вестници непрекъснато лъжат. На кого да разкажа — ще решат, че или съм се натряскал, или лъжа!
Той решително отпуши своя коняк. Попита:
— Ти всъщност как се отнасяш към мистиката?
— Отнасям се. — с достойнство отвърнах аз.
— И аз. — призна Лас. — Сега — и аз. По-рано изобщо не се отнасях… — той погледна с опасение към прозореца. — Живееш си спокойно, а после изведнъж срещаш някъде в псовските блата живо Йети — и откачаш! Или виждаш еднометров плъх. Или… — той махна с ръка и наля коняк по чашките. — Ами ако наистина редом с нас живеят вещици, вампири, върколаци? Няма по-надеждна маскировка от това, да внедриш образа си в средствата на масовата култура. Описаното в художествена форма, показаното в киното — то престава да бъде страшно и тайнствено. За истинският страх трябва устна реч, трябва да има старец, плашещ внуците си вечер: „А после Господарят му се яви и му каза: няма да те пусна, ще те хвърля във вихъра, от бурята ще загинеш!“ Ето така се възпитава истинската предпазливост пред анормалните явления! Между другото, децата ги чувстват, не напразно толкова обичат да си разказват истории за Черната Ръка и Ковчегът на Колела. А съвременната литература, особено киното, размиват този инстинктивен ужас. Е, как да се боиш от Дракула, ако вече сто пъти са го убивали? Как да се боиш от извънземни, ако нашите винаги ги правят на пух и прах? Не, Холивуд — това е велик унищожител на човешката бдителност! Хайде — за гибелта на Холивуд, който ни лишава от здравословния страх пред неведомото!
57
Непреводима игра на думи — на руски „прилеп“ буквално означава „летяща мишка“. Бел.прев.