— За това — винаги! — прочувствено казах аз. — Лас, а защо си потеглил точно към Казахстан? Нима толкова добре се почива там?
Лас сви рамене. Каза:
— И сам не зная. Изведнъж ми се дощя екзотика — кумис, надбягвания с камили, битки с бойни овни, красавици с непривични черти, дървовидна анаша58 в градските паркове…
— Каква? — не разбрах аз. — Каква анаша?
— Дървовидна. Тя е дърво, само че не й дават да израсте. — със същото сериозно лице, което имах аз когато разказвах за прилепите и лястовичките, обясни Лас. — Все едно, така или иначе си съсипвам здравето с цигари, просто ми се дощя малко екзотика…
Той извади пакет „Беломор“ и запуши.
— Сега ще дотича кондуктора. — отбелязах аз.
— Никой няма да дотича, сложил съм презерватив на датчика. — Лас кимна нагоре. На стърчащият от стената датчик наистина беше поставен леко надут презерватив. Нежнорозов и с малки шипчета.
— Все пак ми се струва, че имаш неправилно виждане за казахстанската екзотика. — казах аз.
— Късно е вече да мисля, щом съм тръгнал — ще вървя. — изръмжа Лас. — Още от сутринта сякаш ме удари в главата — а дали да не замина за Казахстан? Събрах багажа, дадох инструкции на заместника — и във влака.
Аз се напрегнах.
— И тръгна веднага? Слушай, винаги ли си толкова бърз в пътуванията?
Лас се замисли. Поклати глава:
— Не много. Но сега сякаш ме понесе… Както и да е. Хайде по едно за последно…
Той се зае да налива, а аз отново го погледнах през Сумрака.
Дори и знаейки какво да търся, аз едва-едва почувствах следата, толкова изящно и леко беше докосването на неизвестният Различен. Вече затихваща, почти изстинала следа.
Просто внушение, на това е способен и най-слабият различен. Само че колко прецизно беше направено!
— Давай за последно. — съгласих се аз. — И на мен ми се затварят очите… ще имаме време да се наприказваме.
Впрочем, в близкия час нямаше никакви изгледи да спя. Предстоеше ми разговор с Едгар, а може би — и с Хесер.
Глава 4
Едгар печално гледаше остатъците от бутилчицата. Уви, видът му в момента не беше подходящ за изразяване на скръб — широки боксерки с весела разцветка, провиснал потник и шкембенце, надничащо между боксерките и потника. Инквизиторите не се грижеха за физическата си форма; явно повече разчитаха на могъщата магия.
— Сега не си в Прага. — опитах се да го утеша аз. — Това е Русия. У нас, ако бутилката не се предава, я унищожават.
— Сега трябва обяснителна да пиша. — мрачно каза Едгар. — Бюрократите в Чехия не падат по-долу от руските.
— Затова пък изяснихме, че Лас не е Различен.
— Нищо не сме изяснили. — раздразнено изръмжа Едгар. — Положителният резултат би бил безспорен. Отрицателният… ами ако е толкова силен Различен, че е почувствал капана? И се е пошегувал… по свой начин.
Аз замълчах. Този вариант наистина не трябваше да се изключва.
— Не прилича на Различен. — тихо каза Костя. Той седеше на кревата, само по панталони и мокър от пот, дишаше тежко. Явно твърде дълго се е размотавал в облика на прилеп. — Аз и в „Ассол“ го проверявах. С всички сили. И сега също… не прилича.
— А с теб ще се разправяме отделно. — сряза го Едгар. — Защо летеше до самият прозорец?
— Наблюдавах.
— Не можеше ли да седнеш на покрива и да си подадеш главата?
— При скорост от сто километра в час? Може и да съм Различен, но не мога да отменя законите на физиката! Ще ме отвее!
— Значи да летиш със сто километра в час — физиката не ти пречи? А да се задържиш на покрива на вагона — не можеш?
Костя се нацупи и замълча. Бръкна в сакото си и без да се крие извади оттам малка манерка. Отпи — нещо гъсто, тъмночервено, почти черно.
Едгар се намръщи:
— Кога ще ти потрябва… храна?
— Ако повече не се трансформирам — утре вечерта. — Костя разклати манерката във въздуха. Нещо тежко се плисна вътре. — За закуска ще стигне.