По-добре да си губя времето в Нощния Патрул. Да се занимавам с никому ненужната работа по защита на никому ненужните хора.
Между другото, защо да не проверя единствения ни заподозрян? Докато още има време.
Лас вече не спеше. Седеше в купето си и мрачно разглеждаше унилият пейзаж през прозореца. Масичката беше вдигната, а в мивката, под тънка струйка вода, се охлаждаше бутилка кумис.
— Няма хладилник. — тъжно каза той. — Дори в най-хубавия вагон не е предвиден хладилник в купето. Искаш ли кумис?
— Вече пих.
— Ами тогава?…
— Е, само малко… — съгласих се аз.
Лас наистина наля само по капка коняк, колкото да навлажним устните си. Пихме и Лас замислено каза:
— И какво ми стана вчера, а? Хайде, кажи — защо един умен човек ще тръгне на почивка в Казахстан? В Испания — добре. В Турция — добре. Дори и в Пекин може, на фестивала на целувките, ако толкова му се иска екстремален туризъм. А в Казахстан какво да правя?
Аз свих рамене.
— Това беше странна флуктуация на съзнанието. — каза Лас. — Аз помислих малко…
— И реши да слезеш. — предположих аз.
— Точно така. И отново да се кача. На обратния влак.
— Умно решение. — казах аз искрено. Първо — избавяхме се от един заподозрян. Второ — ще се спаси добър човек.
— След няколко часа е Саратов. — размишляваше на глас Лас. — Там и ще сляза. Сега ще позвъня на един делови партньор, ще го помоля да ме посрещне. Хубав град е Саратов.
— И с какво е толкова хубав? — поинтересувах се аз.
— Ами… — Лас отново напълни чашките, този път по-щедро. — На територията на Саратов открай време са живели хора. С това той силно се е отличавал от районите на крайния Север и близките до тях. В царските времена там е била губерния, но изостанала, не напразно Чацки е казвал „В глухата провинция, в Саратов!“. Сега това е промишлен и културен център на региона, голям железопътен възел.
— Брей! — предпазливо казах аз. Не беше ясно дали говори сериозно, или просто дрънка небивалици, в които думата „Саратов“ спокойно можеше да се замени с „Костром“, „Ростов“ или който и да е друг град.
— Най-ценното е големият железопътен възел. — поясни Лас. — Ще хапна в някой „Макдоналдс“ — и потеглям обратно. Освен това там има старинен събор, непременно ще го огледам. Да не съм пътувал напразно.
Да, нашият неизвестен противник е прекалил с предпазливостта. Внушението е било твърде слабо и се е разсеяло за един ден.
— Слушай, ти все пак защо тръгна за Казахстан? — предпазливо попитах аз.
— Нали ти казвам — просто така. — въздъхна Лас.
— Съвсем-съвсем просто така?
— Е… седя си, никого не закачам, сменям си струните на китарата. Изведнъж звъни телефонът. Грешен номер, търсеха някакъв казак… дори и името не запомних. Сложих слушалката и започнах да се чудя колко ли казаци живеят в Москва. А на китарата имах само две струни, като на домбра59, опънах ги и започнах да си подрънквам. Смешно стана. Получи се някаква мелодия… натрапчива някак си, зовяща. И си помислих — защо не ида до Казахстан!
— Мелодия? — уточних аз.
— Ъхъ. Една такава привличаща, зовяща. Степ, кумис…
Нима все пак е Витезслав? По принцип магията е незабележима за обикновения човек. Но магията на вампирите — това е нещо средно между пълноценна магия и много силна хипноза. Тя се нуждае от поглед, звук, докосване — някакъв, дори и съвсем незначителен контакт между вампира и човека. И тя оставя следа — усещане за поглед, звук, докосване…
Нима старият вампир ни бе преметнал всички?
— Антоне… — замислено каза Лас. — А ти всъщност не търгуваш с мляко.
Аз премълчах.
— Ако в мен имаше нещо интересно за ФСБ60, щях да се насера от страх. — продължи Лас. — Само че ми се струва, че тук и ФСБ ще се изплаши.
— Хайде да не навлизаме в тази тема? — предложих аз. — Така ще е най-добре.
— Ъхъ. — бързо се съгласи Лас. — Така е. Тогава какво, да слизам ли в Саратов?
— Слизай и се прибирай в къщи. — кимнах аз, ставайки. — Благодаря за коняка.
— Слушам. — каза Лас. — Винаги се радвам да помогна.
Подиграваше ли се — така и не разбрах. Явно при някои хора този начин на говорене се получаваше автоматично.
Разменихме доста тържествено ръкостискане, аз излязох в коридора и тръгнах към нашия вагон.
Значи — Витезслав. Ама че умник… и това ми било проверен сътрудник на Инквизицията!
Беше ме обзела хазартна треска. Много ясно, усиления до невъобразимост Витезслав може да се маскира като всеки. Дори и като това сополиво двугодишно детенце, което внимателно надничаше от купето си. Дори като пълничката дама с ненормално големите златни обици. Дори като кондуктора, подмазващ се пред Едгар — и защо не?
59
Домбра — Казахски и киргизки двуструнен музикален инструмент с крушовидна форма. Бел.прев.