Хесер чакаше.
— Той вече се е пречупил. — казах аз. — Когато е убил Витезслав и инквизиторите… един от инквизиторите беше Светъл, нали?
Хесер кимна.
— Ще направя всичко както трябва. — обещах аз. — Жал ми е за Костя, но няма какво да се прави.
— Вярвам ти, Антоне. — каза Хесер. — А сега питай това, което наистина искаше да попиташ.
— Какво ви задържа в Нощния Патрул, шефе? — попитах аз.
Хесер се усмихна.
— Всички ние, общо взето, с една кал сме изцапани. — казах аз. — Ние се борим не с Тъмните, ние се борим с онези, които дори Тъмните отхвърлят… с психопатите, маниаците. По разбираеми причини такива най-много има сред вампирите и върколаците. А и Тъмните… Дневният Патрул лови онези Светли, които искат да облагодетелстват всички наведнъж… тоест — онези, които могат да разкрият пред хората факта за нашето съществуване. Инквизицията… тя уж е над схватките, а всъщност — следи Патрулите да не приемат много на сериозно функцията си. Тъмните да не се стремят към формална власт над целия свят, Светлите да не унищожават поголовно Тъмните… Хесер, Нощният и Дневният патрул — това са две половини на едно цяло!
Хесер мълчеше. Гледаше ме и мълчеше.
— Това… нарочно ли е замислено така? — попитах аз. И сам си отговорих: — Да, сигурно. Младите, току-що инициираните Различни — те може и да не приемат общ за Светлите и Тъмните Патрул. Как може — да патрулираш с вампир! И аз щях да се възмутя… И ето — създадени са два патрула, низшите чинове запалено се преследват, ръководството интригантства — от скука и за поддържане на формата. А ръководството е общо!
Хесер въздъхна и извади пура. Отряза крайчето и я запали.
— А аз, глупакът, през цялото време се чудех. — измърморих аз, не откъсвайки поглед от Хесер. — Как изобщо съществуваме? Ето го Патрулът в Самара, ето го Патрулът в селцето Киреевска, в Томска област. Уж самостоятелни. А всъщност — при най-малкият проблем тичат при нас, в Москва… Добре, това не е оформено де-юре, но де-факто — Московският Патрул ръководи патрулите на цяла Русия.
— А също и на три държави от СНГ62… — измърмори Хесер. Пусна кълбо дим. Димът започна да се събира във въздуха като плътен облак, без да се разнася по купето.
— Добре, а после? — попитах аз. — Как си взаимодействат независимите Патрули в Русия и, да речем, Литва? Ами Русия, Литва, САЩ и Уганда? В човешкият свят всичко е ясно — който има най-голямата тояга и най-дебелия портфейл, той поръчва музиката. Но нали руските Патрули са по-добри от американските! Дори си мисля…
— Най-силният Патрул е френският. — с равен глас каза Хесер. — Силен, но крайно ленив. Удивителен феномен. Не можем да разберем с какво е свързано това — не може да е заради употребата на сухо вино и стриди в немислими количества…
— Инквизицията управлява Патрулите. — казах аз. — Не разрешава спорове, не наказва отстъпниците, а именно управлява. Дава разрешение за тези или онези социални експерименти, назначава и сваля ръководители… прехвърля от Узбекистан в Москва… Има Инквизиция, тя има два работни органа. Нощният и Дневният Патрул. И единствената цел на Инквизицията е да съхрани сегашното статукво. Защото победата на Тъмните или Светлите ще е поражение на Различните.
— А после, Антоне? — попита Хесер.
Аз свих рамене.
— После? Ами нищо. Хората си живеят своя малък човешки живот. Радват се на малките човешки радости. Хранят ни със своята топлина… и ни осигуряват нови Различни. Онези Различни, които нямат големи амбиции, живеят почти човешки живот. Само че по-сит, по-здрав и по-дълъг, отколкото при обикновените хора. Който не го свърта на едно място, който иска приключения, идеали, битки — той отива в Патрулите. Тези, които се разочароват от Патрулите, отиват в Инквизицията.
— Е, и? — ободри ме Хесер.
— Вие какво правите още в Нощния Патрул, шефе? — попитах аз. — Не ви ли омръзна… за хиляди години?
— Да предположим, че още ми харесват схватките и приключенията. — каза Хесер. — А?
Аз поклатих глава:
— Не, Борис Игнатиевич. Не ви вярвам. Виждал съм ви… друг. Твърде уморен. Твърде разочарован.
— Тогава да предположим, че все пак искам да приключа със Завулон. — спокойно каза Хесер.
Аз помислих секунда:
— Също не става. Стотици години… някой от вас вече щеше да убие другия. Завулон каза, че магията е като удар с шпага. Та така — вие не се биете с шпаги, а с със спортни рапири. Маркирате точка, а не пронизвате врага.
Хесер се поколеба, но кимна. Още една плътна струйка дим се впи в сиво-синия тютюнев облак.