Заклинанието беше видимо дори в човешкия свят. Змиевидни сиви нишки се изтръгваха от ръцете ми, оплитаха Костя, притискаха го и го блъскаха, завиваха го в сив мърдащ пашкул. В Сумрака ставаше нещо невъобразимо — светът се запълваше с бушуваща сива прах, в сравнение с която обикновената сива мъгла изглеждаше цветна. Помислих си, че ако в радиус от няколко километра има обикновени, регистрирани вампири — също няма да им се отрази добре. Ще ги развъплъти рикошетът от заклинанието…
Костя падна на едното си коляно. Той се дърпаше, опитвайки се да се измъкне, но сивият молебен изсмукваше Силата му по-бързо, отколкото успяваше да произнесе заклинание.
— Мамка му! — възхитено възкликна Лас зад гърба ми.
През мен никога не бе минавала толкова Сила.
Със света наоколо ставаше нещо странно. Самолетът на пистата се обезцвети, превръщайки се в сива каменна канара. Небето се обезцвети, стана бледо и ниско. Ушите ми бяха сякаш запушени с вата.
Като че ли Сумракът нахлува в нашия свят…
Но не можех да спра. Усещах — ако отслабя натиска дори за секунда, Костя ще се измъкне и ще удари в отговор. Ще удари така, че няма да има какво да събират… от мен, разбира се, Костя ще остане невредим…
Той вдигна глава. Погледна ме — не злобно, по-скоро обидено и с недоумение. Бавно-бавно разпери ръце…
Нима все още има Сила у него?
Във въздуха около Костя се очерта прозрачна синкава призма. Прекъсна сивите нишки на заклинанието, завъртя се — и се сви в точка. Изчезна.
Заедно с вампира.
Костя използва портал. Силата все още бушуваше в мен. Силата на хиляди Различни, прехвърлена от Хесер и Завулон, щедра неконтролирана Сила, търсеща приложение. Човешката Сила — стигнала до мен през трета ръка…
Стига…
Аз свих длани, смачквайки сивите нишки в тежък кок.
Стига…
Тук няма повече врагове.
Стига…
Двубоят между магове е фехтовка, а не удари с тояги.
Стига.
Костя се оказа по-ловък.
Леко ме тресеше — но успях да спра. Небето отново се оцвети в синьо, а самолетът ускоряваше по пистата.
Костя замина.
Избяга?
Не, именно замина. Никога не съм чувал за вампири, способни на пряк портал. Явно и Висшите не са очаквали от Костя подобен финт.
Той се отправяше към аерогарата, знаейки че всички ще си помислят за самолети и хеликоптери. Ще се отпуснат — има още време, можем да прихванем вампира във въздуха, можем да вдигнем изтребители, да го ударим с ракета…
А Костя предварително беше подготвил пряк портал. Само половин час до старта на ракетата — не би успял да долети! А и нямаше да допуснат самолет до Байконур — каквато ще да е, но там все пак има ПВО66. Затова и успя да скочи под пресата на „сивия молебен“ — заклинанието за портала вече беше готово, „окачено“, като бойните заклинания при оперативните магове.
Значи не е вярвал, че ще мина на негова страна. Или най-малкото сериозно се е съмнявал в това. Но за него все пак беше важно, много важно да ме победи — не с чиста Сила, какво да говорим за Сила, когато той стана Висш, а аз си останах маг второ ниво, макар и натъпкан със заемна сила. Най-чистата, най-показателната победа е когато противника ти признае, че си прав. Когато се предаде без бой. Когато премине под твоите знамена.
Все пак аз съм глупак. Смятах го ту за приятел, ту за враг. А той не беше нито едното, нито другото. Той само искаше да докаже своята истина. И така се получи, че обект за това доказателство станах аз. Вече не приятел, още не враг. Само носител на другата истина.
— Той телепортира ли се? — попита Лас.
— Какво? — аз се обърнах и го погледнах. — Ами… нещо такова. Отвори портал и замина. Как разбра?
— В някаква компютърна игра го видях, приличаше… — с леко съмнение каза Лас. И възмутено уточни: — Много приличаше!
— Не само хората правят игрите… — обясних аз. — Да, той замина. В Байконур. Иска да подмени космическият турист…
— Да, чух. — каза Лас. — Ама че глупак.
— Разбираш ли защо е глупак? — попитах аз.
Лас изпръхтя.
— Ако всички хора станат магове… Днес ще те напсуват в трамвая, утре — ще те изпепелят на място. Днес на неприятния съсед ще издраскат вратата с гвоздей или ще пратят анонимен донос на данъчните, а утре ще му наложат проклятие или ще му изсмучат кръвта. Маймуната на мотоциклет е хубава само в цирка, не на улиците… Още повече — маймуна с автомат.
— Смяташ, че повечето са маймуни ли? — уточних аз.
— Всички сме маймуни.
— Направо си за Патрула. — измърморих аз. — Почакай малко… ще поискам помощ.
— Какъв Патрул? — напрегна се Лас. — Не, благодаря! Не съм маг, слава Богу!