А после какво? В селото няма работа. И в града на никого не е нужен бившия механизатор Коля. И пари, за да започне „свой бизнес“, също няма. Даже прасенце не може да си купи.
И отново ще тръгне да търси домашна ракия, да се претрепва по случайни заработки и да изкарва злобата си на своята също толкова впиянчена, уморена от всичко съпруга. Не човека трябва да лекуваме, а цялата Земя.
Или поне една шеста от тази земя. С гордото име Русия.
— Антон Сергеевич, сили не ми останаха… — проникновено каза Коля.
На кого е нужен бивш алкохолик в умиращото село, където колхозът е разтурен, а на единствения фермер три пъти му пускаха червен петел22, докато разбере намеците?
— Коля, — казах аз, — каква ти беше военната специалност? Танкист?
Имаме ли някакви наемници? Нека по-добре да иде в Кавказ, отколкото да се гътне след година от някое менте…
— Не съм служил. — глухо каза Коля. — Не ме взеха. Механизаторите бяха много нужни тогава и непрекъснато ме отлагаха, а после преминах възрастовата граница… Антон Серге’ич, ако трябва на някой да му сменя физиономията — няма проблеми! Не се и съмнявайте! Като мръсно коте ще…
— Коля, — попитах аз, — ще погледнеш ли мотора на колата? Нещо чукаше вчера…
— Ще го погледна! — оживи се Коля. — Та аз…
— Ето ключовете. — хвърлих му връзката аз. — Имаш бутилка от мен.
Коля грейна в щастлива усмивка:
— Искате ли и да ви измия колата? Че е скъпа, а то… по нашите пътища…
— Благодаря ти. — казах аз. — Много ще съм ти благодарен.
— Само че не искам водка. — изведнъж каза Коля и аз даже трепнах от изненада. Какво, да не би светът да се е обърнал с главата надолу? — Никакъв вкус няма… виж, половинка домашна…
— Договорихме се. — казах аз.
Щастливият Колян отвори външната врата и тръгна към обора, където вчера прибрах колата.
А от къщи — не видях, а почувствах — излезе Светлана. Значи Надечка се е уморила и вкусва сладкия следобеден сън… Светла се приближи, застана до главата ми, поколеба се, а после постави прохладната си длан на челото ми. Попита:
— Зле ли ти е?
— Ъхъ. — измърморих аз. — Светле, нищо не мога да направя. Нищо. Как издържаш тук?
— Аз от дете идвам в това село. — каза Светлана. — Чичо Коля го помня откакто беше нормален. Млад, весел. И мен, сополанката, на трактора ме возеше. Трезвен. И песни пееше. Можеш ли да си представиш?
— Преди по-добре ли беше? — попитах аз.
— По-малко пиеха. — кратко отвърна Светлана. — Антоне, а защо не го реморализира? Та аз чувствах — вече се приготвяше, през Сумрака премина тръпка. Тук няма никакви патрулни… освен тебе.
— Завинаги ли е опашката на кучето23? — грубо отвърнах аз. — Извинявай… Не с чичо Коля трябва да започваме.
— Не с него. — съгласи се Светлана. — Но вмешателството в действията на властимащите е забранено от Договора. „На човечеството — човешкото, на Различните — различното…“
Аз премълчах. Да, забранено е. Защото това е най-простия и сигурен начин да насочиш човешката маса към Добро или Зло. А значи — да нарушиш равновесието. Имало е в историята крале и президенти, които са били Различни. И това е свършвало с такива войни…
— Тук ще се вкиснеш, Антоне… — каза Светлана, галейки ме по косата. — Хайде да се връщаме в града.
— Надечка се радва. — възразих аз. — А и ти искаше да останеш още седмица, нали така?
— Ти се тормозиш… Защо не заминеш сам? В града ще ти е по-весело.
— Да си помисли човек, че искаш да ме отпратиш. — измърморих аз. — Че си имаш любовник тук.
Светлана изсумтя:
— Поне една кандидатура ще предложиш ли?
— Не. — казах аз, след като помислих малко. — Освен ако някой от вилите…
— Тук е женско царство. — отклони удара Светлана. — Или са сами, или мъжете работят, а жените се грижат за децата… Между другото… тук се случи нещо странно…
— Е? — напрегнах се аз. Щом Светлана казва, че е „странно“…
— Помниш ли, че вчера при мен идва Ана Викторовна?
— Даскалката ли? — ухилих се аз. Ана Викторовна беше толкова типична „даскалка“, че направо в „Ералаш“24 можеше да се снима. — Тя не дойде ли при майка ти.
— И при мама, и при мен. Има две деца — Ромка, по-малкия, той е петгодишен и Ксюша — тя е на десет.
— Добре. — одобрих аз Ана Викторовна.
— Не се занасяй. Преди два дена децата се загубили в гората.
Сънливостта ми моментално изчезна и аз седнах в хамака, подпирайки се на дървото. Погледнах към Светлана:
— Защо не каза веднага? Договорът си е Договор, но…
— Не се притеснявай, както са се загубили, така се и намерили. Вечерта се прибрали самички.
23
„Надолго собаке хвост“ — Най-вероятно някаква пословица или цитат, но не знам какъв смисъл се влага тук. Бел.прев.
24
„Ералаш“ — руско детско „киносписание“ (доколкото разбрах, съдържа кратки поучителни сюжети, разигравани от обикновени деца, понякога и с известни артисти). Бел.прев.