— Наистина необичайно. — не се сдържах аз. — Децата се забавили малко в гората! Да не би да обичат горски ягоди?
— Когато майка им започнала да им се кара, те разказали, че са се загубили. — невъзмутимо продължаваше Светлана. — И срещнали вълк. Вълкът ги гонел из гората — и ги извел право при вълчетата…
— Така… — промърморих аз. И почувствах как нещо тревожно заблъска в гърдите ми.
— Накратко, децата се уплашили. Но тогава се появила някаква жена, казала някакви стихчета на вълка и той избягал. А жената завела децата в къщата си, нагостила ги с чай и ги изпратила до края на гората. Казала им, че е ботаник и има такива билки, от които вълците се боят…
— Детски фантазии. — отрязах аз. — С децата всичко наред ли е?
— Напълно.
— А пък аз вече очаквах да чуя някаква гадост. — казах аз и отново легна в хамака. — Провери ли ги за магия?
— Абсолютно чисто. — каза Светлана. — Няма и най-малка следа.
— Фантазии. Или наистина са се изплашили от нещо… може и от вълк. А някаква жена ги е извела от гората. На децата им е провървяло, но с добър каиш…
— Малкият, Ромка, е заеквал. Доста силно. Сега говори напълно нормално. Бърбори, стихчета съчинява…
Аз се замислих. И попитах:
— Заекването лекува ли се? С нещо като внушение, хипноза… какво друго има?
— С нищо не се лекува. Като настинката. И всеки доктор, който ти обещае да излекува заекване с хипноза, е шарлатанин. Не, ако това е била някаква реактивна невроза…
— Спести ми термините… — помолих я аз. — Значи не се лекува. А народната медицина?
— Само дивите Различни. Ти можеш ли да излекуваш заекване?
— Дори енуреза. — измърморих аз. — И енкопреза25. Светле, но нали не си почувствала никаква магия?
— Но заекването е изчезнало.
— Това може да означава само едно… — неохотно казах аз. Въздъхнах и все пак станах от хамака: — Светле, много лошо се получава. Вещица. При това със Сила, превъзхождаща твоята. А ти си първо ниво!
Светлана кимна. Рядко споменавам, че силата й превъзхожда моята. Та това е нещото, което ни разделя… което може някога да ни раздели.
Та нали Светлана нарочно напусна Нощния Патрул! Иначе… иначе сега щеше да е вълшебница извън категориите.
— Но с децата нищо не се е случило. — продължих аз. — Лошия магьосник не е изял малкото момиченце, злата вещица не е сварила момченцето на супа… Не, ако това наистина е вещица — откъде-накъде ще върши добри дела?
— Вещиците въобще не изпитват потребност от човекоядство или сексуална агресия. — тежко, сякаш четеше лекция, каза Светлана. — Всичките им постъпки се определят от обикновен егоизъм. Ако вещицата е много гладна, то наистина може да изяде човек. Просто защото не смята себе си за човек. А иначе… защо да не помогне на децата? Нищо не й е струвало. Извела ги от гората, че и заекването на малкия излекувала. Тя сигурно също има деца. Ти нали би нахранил бездомно кученце?
— Не ми харесва това. — признах аз. — Вещица с такава сила? Та те рядко достигат до първо ниво, нали?
— Много рядко. — Светлана изпитателно ме погледна. — Антоне, добре ли разбираш разликата между вещица и вълшебница?
— Работил съм. — кратко отвърнах аз. — Знам я.
Но Светлана не се отказваше:
— Вълшебницата работи непосредствено със Сумрака и тегли Сила оттам. Вещицата ползва спомагателни материални предмети, заредени със Сила в една или друга степен. Всички магически артефакти, съществуващи по света, са създадени от вещици или магьосници, това са, да ги наречем така, техните „протези“. Артефактите могат да бъдат вещи или телесни органи от рогов вид — коса, дълги нокти… Ето защо вещицата е безопасна, ако я съблечеш и обръснеш, а на вълшебницата освен това трябва да й запушиш устата и да й завържеш ръцете.
— На теб със сигурност никой не може да ти запуши устата. — ухилих се аз. — Светле, защо са тези лекции? Не съм Велик маг, но основните положения ги знам, няма нужда да ми напомняш…
— Извинявай, не исках да те засегна. — моментално се извини Светлана.
Аз я погледнах — и видях в очите й болка.
Какво съм говедо!
Докога ще избивам комплексите си за сметка на любимата жена!
По-зле от който и да е Тъмен…
— Светле, прости ми… — прошепнах аз и я докоснах по ръката. — Извини глупака.
— И мен си ме бива. — призна Светлана. — Наистина, защо ти чета лекции? Ти в Патрула всеки ден си имаш работа с вещици…
Мирът беше възстановен и аз бързо казах:
— С толкова силни? Стига бе, в цяла Москва има една вещица от първо ниво, но и тя отдавна не работи… Какво ще правим, Светле?