При моето появяване всички млъкнаха и ме загледаха с любопитство и опасение. Още не се бях появявал в селото.
— Оксана? — попитах аз момичето, което ми се стори, че съм виждал на улицата с Ромка.
Много сериозното момиче в син бански ме погледна, кимна и вежливо каза:
— Здраст… здравейте.
— Здравей. Аз съм Антон, мъжът на Светлана Назарова. Познаваш ли я? — попитах я аз.
— А как се казва дъщеря ви? — подозрително попита Оксана.
— Надя.
— Познавам я. — кимна Оксана и стана от пясъка. — Искате да говорим за вълците, нали?
Аз се усмихнах:
— Правилно.
Оксана хвърли бърз поглед към децата. При това — към момчетата.
— Аха, това е таткото на Надя. — каза един луничав хлапак, в който неизвестно как се разпознаваше селският му произход. — Моят татко сега ви поправя колата.
И гордо огледа приятелите си…
— Не, можем и тук да поговорим. — успокоих аз децата.
Ужасно е, разбира се, че в такава възраст у нормални, израснали в семейства деца се формират такива навици за предпазливост.
Но по-добре да се формират.
— Ние отидохме да се разходим в гората. — започна да разказва Оксана, стоейки изпъната пред мен. Аз помислих и седнах на пясъка — тогава седна и момичето. Все пак Ана Викторовна умееше да възпитава деца. — Аз съм виновна, че се загубихме…
Някой от селските деца хихикна. Но тихичко. Сигурно след историята с вълците Оксана е станала най-популярното момиче сред учениците от долните класове.
Общо взето, Оксана не каза нищо ново. И по нея нямаше и следа от магия. Само че споменаването на шкафа „със стари книжки“ ме напрегна.
— А не си ли спомняш заглавията? — попитах аз.
Оксана поклати глава.
— Опитай се да си спомниш. — помолих я аз.
Погледнах под краката си — към дългата, крива сянка.
Сянката послушно се вдигна към мен.
И сивият прохладен Сумрак ме пое в себе си.
Винаги е приятно да гледаш деца от Сумрака. В аурите им — даже у най-лошите и най-нещастни — още я нямаше онази злоба и ожесточение, която обгръщаше възрастните хора.
Извиних се мислено пред децата — все пак действията ми бяха насилствени. И минах по тях с леко, неусетно докосване. Просто така — премахнах онези капки зло, които все пак бяха полепнали по тях.
А после погладих Оксана по главата. Прошепнах:
— Спомни си, момиченце…
Не, не ми е по силите да премахна блокировката, поставена от неизвестната вещица — ако тя е по-силна от мен или дори ако е равна по сила. Но за мое щастие, „Деточкин също обичаше деца“27. Вещицата се бе отнесла много внимателно със съзнанията им.
Излязох от Сумрака. Лъхна ме горещ въздух — като от печка. Все пак лятото излезе доста горещо!
— Спомних си! — гордо каза Оксана. — Едната книга се казваше „Алиада Ансата“.
Аз се намръщих.
От обикновените билкови каталози… имам предвид обикновените билкови каталози на вещиците, този се отличаваше с някаква особена злонамереност. Там дори на глухарчетата бяха намерени няколко гнусни приложения.
— И „Кассагар Гарсарра“. — каза Оксана.
Някое от децата се подсмихна. Но неуверено.
— Това как беше написано? — попитах аз. — На латиница? Тоест, като на английски… така ли? „Kassagar Garsarra“?
Защо ли повтарях? Сякаш на слух ще се чуе разликата…
— Не, на руски. — призна Оксана. — С едни такива смешни буквички, старинни.
Никога не съм чувал за руски превод на най-редкия даже за Тъмните ръкопис. Той не може да се препечатва, магията на заклинанията ще изчезне. Може само да се преписва. Само с кръв. Не кръв на девственица или на невинно дете, това са по-късни заблуждения и такива копия не стават за нищо. За момента се смяташе, че „Кассагар Гарсарра“ съществува само на арабски, испански, латински и старонемски езици. Магът, който преписва книгата, трябва да взема кръв от себе си. За всяко заклинание — отделно убождане. А книгата е дебела…
И заедно с кръвта си отива и Силата.
Даже някаква гордост те обзема заради руските вещици! Намерила се е все пак една фанатичка!
— Това ли е? — уточних аз.
— „Фуаран“.
— Такава книга няма, това е измислица… — неволно казах аз. — Какво? „Фуаран“?
— „Фуаран“. — потвърди Оксана.
Не, нищо отвратително нямаше в тази книга. Само че във всички справочници беше отбелязана като измислица. Защото според легендата съдържала инструкция как да превърнеш човек във вещица или магьосник. Подробна и като че ли работеща инструкция.
27
Деточкин — герой от руският филм „Берегись автомобиля“ (ролята изпълнява Андрей Миронов, а в по-старата версия на филма: Инокентий Смоктуновский). Цитатът е от шегата: „Деточкин любил детей. Он не мог поступить иначе.“ Бел.прев.