Тук имаше нещо странно…
— Кога „по-рано“? — попитах аз.
— През трийсет и първа. — неохотно каза вещицата.
— Живеете тук от трийсет и първа година? — не повярвах аз. — Арина…
— Тук живея от две години. А преди това… — тя се намръщи. — няма значение къде съм била. Не съм чула за новите закони.
Може би не лъжеше. Това се случваше със старите Различни, особено с онези, които не работят в Патрулите. Забият се някъде из пущинаците, в тайгата или в гората, седят там с десетилетия, докато съвсем не ги налегне мъката.
— А преди две години сте решили да се заселите тук? — уточних аз.
— Реших. Какво да правя аз, глупачката, в града? — Арина се засмя. — Седя, ето — телевизия гледам, чета книги. Наваксвам пропуснатото. Намерих една стара приятелка… тя ми праща книжки от Москва.
— Какво пък. — казах аз. — Тогава — обичайната процедура. Имате ли лист хартия?
— Да.
— Пишете обяснителна бележка. Лични данни — произход, години на раждане и инициация, работили ли сте в Патрулите, на какво ниво на силата сте…
Арина послушно извади хартия и молив. Аз се намръщих, но не й предложих химикалка. Ако ще и с паче перо да пише.
— Кога за последен път сте водена на отчет или по друг начин сте заявявала местопребиваването си в официалните органи на Патрулите… Къде сте били след това.
— Няма да пиша. — остави молива Арина. — Завъдили бумащина… На кой му влиза в работата къде съм си старите кости топлила?
— Арина, зарежете този речник на селска леля! — помолих аз. — Преди малко говорихте нормално.
— Маскирах се. — без да мигне, заяви Арина. — А, както искате. Само че и вие зарежете чиновническия тон.
Тя бързо, със ситен равен почерк изписа целият лист. Подаде ми го.
Възрастта й се оказа по-малка, отколкото предполагах. Още нямаше двеста години. Майка й била селянка, баща й — неизвестен, не е имало Различни сред роднините. Момичето беше инициирано на единайсет години от Тъмен маг, или както упорито ги наричаше Арина — „чароплет“. Чужденец, немец. Между другото и я дефлорирал, което Арина неизвестно защо бе сметнала за нужно да посочи, добавяйки „похотлив мръсник“. А… ето каква е работата! Немецът е взел момичето за обучение и да му угажда — във всякакъв смисъл. И явно не е бил особено умен или твърде нежен — на тринайсет години момичето станало толкова силно, че в честен дуел победила и развъплътила наставника си. Между другото — маг четвърто ниво. След това събитие попаднала под наблюдението на тогавашните Патрули. Впрочем, друго нищо криминално нямаше — ако се вярва на обяснителната. Градовете не й харесвали, живяла на село, изхранвала се с дребна магия. След революцията няколко пъти се опитвали да я убият… селяните разбирали, че е вещица и решили да насъскат ЧК31 към нея. Маузери срещу магия, виж ти! Побеждавала магията, но това не можело да продължава дълго. През трийсет и четвърта година Арина…
Аз вдигнах очи към вещицата и попитах:
— Наистина ли?
— Изпаднах в летаргия32. — спокойно каза Арина. — Разбрах, че червената зараза ще продължи дълго. Поради редица обстоятелства можех да избера срок от шест, осемнайсет или шейсет години. При нас, вещиците, винаги има много условности… Шест и осемнайсет години са твърде малко за комунистите. Заспах за шейсет години.
Тя се поколеба, но призна:
— Тук си спах. Оградих колибата колкото можах, та нито човек, нито Различен да не може да се приближи…
Сега вече е ясно. Трудни времена са били. Различните са умирали почти толкова често, колкото и обикновените хора. Не е трудно да изчезнеш.
— И не сте казали на никой, че ще спите тук? — уточних аз. — На приятелките си…
Арина се ухили:
— Ако бях казала на някой, сега нямаше да говориш с мен, Светъл.
— Защо?
Тя кимна към шкафа.
— Ето, цялото ми богатство. И не е малко.
Аз сгънах обяснителната и я прибрах в джоба. Казах:
— Не е малко. И все пак тук не видях една рядка книга.
— Коя? — удиви се вещицата.
— „Фуаран“.
Арина изсумтя:
— Голямо момче си вече, пък още вярваш в приказки… Няма такава книга.
— Аха. И момичето само си е измислило това име.
— Не й почистих паметта. — въздъхна Арина. — Кажи сега, струва ли си да правиш добри дела?
— Къде е книгата? — рязко попитах аз.
— Третия рафт отдолу, четвъртия том отляво. — раздразнено каза Арина. — Да не си забравил очите си в къщи?
Аз се приближих до шкафа и се наведох. „Фуаран“!
Големи златисти букви върху черна кожа. Аз извадих книгата и погледнах тържествуващо към вещицата. Арина се усмихваше.
31
ЧК = „Чрезвичайная комиссия“ — Контраразузнаване на Русия през най-тоталитарния период. Бел.прев.
32
Руснаците имат специална дума за продължителния сън, характерен за мечките, борсуците, прилепите и други бозайници. Бел.прев.