В последната глава имаше разсъждения на тема: „какво е измислила Фуаран?“. В това, че тя наистина е постигнала успех, авторите не се съмняваха, обаче считаха книгата за безвъзвратно загубена. Изводът беше печален — явно откритието е толкова случайно и нетривиално, че е невъзможно да се досетим за същността му.
А най-много ме удиви краткото резюме — ако все пак книгата „Фуаран“ съществува и до ден-днешен, то дълг на всеки Различен е незабавно да я унищожи, „по разбираеми за всички причини, независимо от голямата съблазън и лична корист…“
Ох, тези Тъмни! Как искат да запазят своето могъщество!
Затворих книгата и се разходих из двора. Отново надникнах в обора и отново не рискувах да запаля двигателя на колата.
Фуаран и книгата й съществуваха. Вещиците бяха убедени в това. Допусках възможността за мистификация, но в дъното на душата си не вярвах в нея.
Значи има теоретична възможност да превърнеш човек в Различен!
И тогава произшествието в „Ассол“ става по-разбираемо. Синът на Хесер и Олга е бил човек — както обикновено се случва при Различните. Затова Великите не са могли да го намерят. А като го намерили, го превърнали в Различен, после режисирали целия спектакъл… даже не се побояли да излъжат Инквизицията.
Аз легнах в хамака и извадих плейъра. Включих режим на случайно възпроизвеждане и затворих очи. Искаше ми се да се откъсна от света, да си напълня ушите с нещо безсмислено…
Но не ми провървя. Падна се „Пикник“.
Не обичам такива съвпадения! Дори най-обикновените хора могат да влияят на реалността, те просто не са способни да управляват своята Сила. На всеки човек това му е познато — идващи много навреме или упорито непоявяващи се автобуси; звучащи по радиото песни, които попадат в унисон с мислите ти; телефонни обаждания от хората, за които мислиш… Между другото, има един прост начин да разбереш, че си близо до възможностите на Различен. Ако няколко дена подред при случайно поглеждане към електронния часовник откриваш цифрите 11:11, 22:22 или 00:00, значи връзката ти със Сумрака се е усилила. В такива дни не трябва да пренебрегваш предчувствията и догадките…
Но всичко това са човешки дреболии. При Различните тази връзка — също толкова неосъзната, както е при хората — е доста по-силно изразена. И изобщо не ми хареса, че точно сега се падна песента за Великия Инквизитор.
Аха. И аз бих искал да знам що за сили движат света…
Някой леко ме потупа по рамото.
— Не спя, Светле… — казах аз. И отворих очи.
Инквизиторът Едгар поклати глава и сдържано се усмихна. Прочетох по устните му: „Извинете, Антоне, но не е Светла“. Въпреки жегата Едгар беше с костюм, вратовръзка и лакирани черни обувки, на които нямаше дори прашинка. И дори в тези градски дрехи не изглеждаше нелепо. Ето какво значи прибалтийската кръв!
— Какво, по…! — скачайки от хамака, изръмжах аз. — Едгар?
Едгар чакаше търпеливо. Аз извадих си слушалките от ушите си, поех дъх и повторих:
— Аз съм в отпуска. Според правилата, да безпокоиш сътрудник на Нощния Патрул в неработно време…
— Антоне, аз само минах да ви видя. — каза Едгар. — Имате ли нещо против?
Не изпитвах неприязън към Едгар. Той никога нямаше да стане Светъл, но преминаването му в Инквизицията внушаваше уважение. Ако Едгар поискаше да говори с мен, бих се срещнал с него по всяко време.
34
Оригинал:
Бел.прев.
35
Оригинал:
Бел.прев.