Но не и на вилата, където почиват Светлана и Надя!
— Имам. — отговорих твърдо аз. — Ако нямате служебно нареждане, напуснете моята територия!
И с нелеп до немай-къде жест посочих към дървената вратичка. Територия… ама че думичка изскочи.
Едгар въздъхна. И бавно бръкна във вътрешния си джоб.
Знаех какво ще извади. Но вече беше късно да давам заден ход.
Нареждането на московското бюро на Инквизицията гласеше, че „в рамките на служебното разследване, повеляваме на сътрудника на Нощния Патрул в гр.Москва Антон Городецки, светъл маг втори ранг, да оказва всякакво съдействие на Инквизитора от трети ранг Едгар“. Никога не бях виждал нареждания на Инквизицията и сега забелязах някои малки детайли — инквизиторите продължаваха да измерват силата в старомодните „рангове“, не се притесняват да използват думи като „повеляваме“ и се назоваваха само по име дори и в официалните документи.
А едва после забелязах най-важното — отдолу стоеше печатът на Нощния Патрул и резолюцията на Хесер: „Запознат, съгласен“.
Виж ти!
— Ами ако откажа? — попитах аз. — Знаете ли, не обичам когато ми „повеляват“.
Едгар се намръщи и хвърли поглед към бланката. Каза:
— Нашата секретарка скоро навърши триста. Не се обиждайте, Антоне, това е само архаична терминология. Като „ранг“.
— А пак по традиция ли минавате само с малки имена? — уточних аз. — Просто ми е интересно.
Едгар с недоумение прочете нареждането. Отново се намръщи. Каза раздразнено, разтягайки гласните:
— Ама че дърта изкуфелница… Забравила ми фамилията, а гордостта не й е позволила да попита.
— Тогава имам основание да изхвърля това нареждане на гюбрето36. — аз потърсих с поглед тази същата купчина, но не я намерих. — Или в клозета. Твоята фамилия я няма в нареждането, значи то е невалидно. Нали?
Едгар мълчеше.
— И какво ме заплашва при отказ от сътрудничество? — отново повторих аз.
— Нищо страшно. — навъсено каза Едгар. — Даже и да донеса ново предписание. Жалба до прекия ти началник, наказанието е по негово усмотрение…
— По такъв начин тази строга хартийка се свежда до молба за помощ?
— Да. — кимна Едгар.
Аз се наслаждавах на ситуацията. Страшната Инквизиция, с която новаците се плашеха един другиго, се оказа беззъба стара изкуфелница!
— Какво е станало? — попитах аз. — В отпуска съм, разбираш ли? С жената и дъщеричката. Че и с тъщата. Не работя.
— Но това не ви попречи да посетите Арина. — без да му мигне окото каза Едгар.
Така ми се пада. Не се отпускай!
— Това влиза в преките ми служебни задължения. — парирах аз. — Да защитавам хората, да контролирам Тъмните. Винаги и навсякъде. Между другото, откъде имате информация за Арина?
Дойде ред на Едгар да се усмихва и да мълчи.
— Хесер ни съобщи. — каза накрая той. — Вие вчера сте му позвънили и сте докладвали, нали? Понеже ситуацията е нестандартна, Хесер е сметнал за свой дълг да предупреди инквизицията. В знак на нашите неизменно дружески отношения.
Нищо не разбирам!
Ако вещицата някак е замесена в историята със сина на Хесер… Значи не е замесена?
— Трябва да му се обадя. — казах аз и демонстративно се отдалечих към къщата. Едгар послушно остана да стърчи до хамака. Впрочем, хвърли поглед към пластмасовия стол, но явно го сметна за недостатъчно чист.
Аз чаках, притискайки мобилния телефон към ухото си.
— Слушам те, Антоне.
— При мен дойде Едгар…
— Да, да, да. — разсеяно каза Хесер. — Вчера, след твоя доклад, сметнах за нужно да съобщя на Инквизицията за вещицата. Ако имаш желание — помогни му. Ако нямаш — прати го някъде по-далечко. Нареждането му не е съставено правилно, забеляза ли?
— Забелязах. — хвърляйки поглед към Едгар, казах аз. — Шефе, какво става с онези върколаци?
— Проверяваме. — с леко запъване отвърна Хесер. — Засега — нищо.
— И още, за тази вещица… — аз погледнах към „книга за книгата“. — Реквизирах една забавна книжка от вещицата… „Фуаран — измислица или истина?“.
— Чел съм я, чел. — добродушно каза Хесер. — Ако беше намерил истинския „Фуаран“ — цена нямаше да имаш. Това ли е всичко, Антоне?
— Да. — признах аз.
Хесер прекъсна връзката. Едгар търпеливо чакаше.
Аз се приближих до него, направих театрална пауза и попитах:
— Каква е целта на вашето разследване? И какво се иска от мен?
— Ще сътрудничите ли, Антоне? — искрено се зарадва Едгар. — Моето разследване се отнася за вещицата, която сте открили. От вас се иска да покажете пътя до дома й.
— А какво иска Инквизицията от старицата? — заинтересувах се аз. — Не виждам дори и намек за престъпление. Дори спрямо Нощния Патрул.
36
Купчина с органични отпадъци, оставена да гние, за да се използва като естествена тор. Бел.прев.