Едгар се обърка. Искаше му се да излъже — и в същото време разбираше, че мога да почувствам лъжата. По сила сме приблизително равни и дори инквизиторските му приспособления може да не сработят.
— Има неизяснени стари дела. — призна Тъмният маг. — Още от трийсетте години. Инквизицията има много въпроси към вещицата…
Аз кимнах. Още от самото начало ме смути разказа за преследването от страна на НКВД37. Всичко се случва, селяните може и да се опитат да се разправят с вещицата. Но именно да се опитат. Този фокус можеше и да мине при Различните от ниско ниво. Но не и при такава могъща вещица…
— Какво пък, ще отидем. — съгласих се аз. — Искате ли да закусите, Едгар?
— Няма да откажа. — магът не започна да кокетничи. — А… вашата съпруга няма ли да е против?
— Сега ще попитаме. — казах аз.
Интересна закуска се получи. Все пак Инквизитора не се чувстваше на мястото си, неловко се опитваше да се шегува, обсипваше с комплименти Светлана и Людмила Иванова, закачаше се с Надечка, хвалеше простия омлет.
Надечка, умницата ми, внимателно разгледа „чичо Едгар“, поклати глава и каза:
— Ти си друг.
И повече не се отдели от майка си.
Светлана се забавляваше от ситуацията. Тя задаваше на Едгар някакви невинни въпроси, спомняше си „историята с огледалото“, изобщо — държеше се така, сякаш на гости й беше колега от работата и добър приятел.
Затова пък Людмила Иванова беше в пълен възторг от Едгар. Харесваше й начинът му на обличане, на говорене; даже това, че държеше вилицата в лявата ръка, а ножа в дясната, възхищаваше тъща ми. Да си помислиш, че останалите ядем с ръце… А пък това, че Едгар решително отказа „чашката за апетит“ предизвика такъв назидателен поглед в моя страна, като че ли имах навик всяка сутрин да обръщам по чашка-две водка.
Така че с Едгар тръгнахме на път сити, но леко раздразнени. Аз — от възторга на тъщата, а той, явно, от нейното внимание.
— Можете ли да ми разкажете какви са претенциите ви към вещицата? — попитах аз, когато наближихме началото на гората.
— Всъщност ние пихме на брудершафт. — напомни ми Едгар. — Ще се обръщаме ли пак на „ти“ един към друг? Или моята нова работа…
— Не е по-лоша от работата в Дневния Патрул. — изхъмках аз. — Нека да е на „ти“.
Удовлетворения Едгар повече не протакаше:
— Арина е силна и уважавана вещица… в техния тесен кръг. Ти разбираш, Антоне, че във всяка група си има собствена йерархия. Хесер може колкото си иска да издевателства над Витезслав, но сред вампирите той е най-силния. Арина заема подобно положение сред вещиците. Много високо.
Аз кимнах. Не е обикновена моята нова позната, какво да говорим…
— Дневният Патрул нееднократно я викаше на работа. — продължи Едгар. — Толкова настойчиво, колкото и вие се борехте за Светлана… без да се обиждаш, Антоне!
Та аз не се обиждах…
— Вещицата категорично отказваше. Какво пък, това е нейно право! Още повече, че в някои ситуации тя се съгласяваше на временно сътрудничество. Но в началото на миналия век, скоро след комунистическата революция, стана неприятно събитие…
Той помълча, колебаейки се. Ние навлязохме в гората и аз, с малко пресилена увереност, подведох Едгар след себе си. Тъмният маг, изглеждащ нелепо в своя градски костюм, безстрашно вървеше през храстите и ямите. Даже не си беше разхлабил вратовръзката…
— По онова време Нощния и Дневния Патрул се бореха за правото на социален експеримент… — разказваше Едгар. — Комунизмът, както е известно, е бил измислен от Светлите…
— И извратен от Тъмните. — не се сдържах аз.
— Недей така, Антоне. — обидено каза Едгар. — Нищо не сме извращавали. Хората сами си избраха какво общество да строят! Та така, помолиха Арина за сътрудничество. Тя се съгласи да изпълни някаква мисия. Там имаше интерес и за Тъмните, и за Светлите, и даже за вещицата. Всяка от страните беше съгласна с… мисията. Всяка от страните смяташе да спечели от това. Инквизицията наблюдаваше, но нямаше повод да се намесва. Все пак всичко се вършеше със съгласието и на двата Патрула…
Интересна новина! Що за мисия ще е това, та да я одобрят и Тъмните, и Светлите?
— Арина блестящо изпълни мисията си. — продължаваше Едгар. — Тя дори получи поощрение от Патрулите… Ако не се лъжа, Светлите й дадоха право на тъмна магия от второ ниво.
Сериозно нещо. Аз кимнах, приемайки информацията.
— Но след известно време у Инквизицията възникнаха съмнения в законността на действията на Арина. — сухо каза Едгар. — Възникна подозрение, че в процеса на работата е попаднала под влияние на една от страните и е действала в техните интереси.