— Аха. — кимнах аз. — Щом е интрига, дай да стоварим всичко на Хесер.
— Не съм назовавал никакви имена! — бързо каза Едгар. — Не знам такива! И мога да напомня, че по онова време уважаемия Хесер е работил в Средна Азия, така че е смешно да му се предявяват претенции…
Той въздъхна — може би си спомни подтискащото произшествие в „Ассол“?
— Но искате да се доберете до истината? — попитах аз.
— Непременно! — твърдо каза Едгар. — Хиляди хора бяха насилствено обърнати към светлината — това е престъпление срещи Дневния Патрул. Всички тези хора пострадаха — това е престъпление срещу Нощния Патрул. Разрешеният от Инквизицията социален експеримент беше провален — това е престъпление…
— Разбрах. — прекъснах го аз. — Какво пък, и на мен изобщо не ми харесва тази история…
— Ще ми помогнеш ли да се добера до истината? — попита Едгар. И се усмихна.
— Да. — казах аз без да се колебая. — Това е престъпление.
Едгар протегна ръка и ние затвърдихме договора с ръкостискане.
— Още дълго ли ще ходим? — попита инквизиторът.
Аз се огледах и с радост видях познатите очертания на полянката, където вчера се наблюдаваше гъбеното безумие.
Между другото, днес не бяха останали никакви гъби.
— Вече сме близо. — успокоих аз Тъмният маг. — Само стопанката да си е в къщи…
Глава 5
Вещицата Арина вареше отвара — както се полага на работеща руска вещица в своята горска къщурка. Стоеше до руската печка с държач38 в ръка, в който димеше със зелен пушек чугунено котле. И мърмореше:
Ние с Едгар влязохме и застанахме до вратата — а вещицата сякаш не ни забелязваше, стоеше с гръб към нас, потръскваше котлето и продължаваше:
Едгар се изкашля и продължи:
Арина подскочи на място и извика:
— Олеле, майчице!
Това прозвуча без капка фалш… но неизвестно как аз ясно разбирах, че вещицата ни очакваше.
— Здравейте, Арина. — сухо каза Едгар. — Инквизиция. Моля да прекратите магията.
Арина ловко мушна котлето в печката и едва след това се обърна. Сега тя изглеждаше на около четирийсет — здрава, породиста, красива селска лелка. И най-важното — много раздразнена. Тя сложи ръце на кръста и заядливо възкликна:
— Здравейте и на вас, господин Инквизитор! А на магията защо трябваше да пречите? Какво сега, пак ли да ловя чинки и да скубя пера от орлите?
— Вашите стихчета са само способ за запомняне количествата на съставките и последователността на действията. — невъзмутимо отвърна Едгар. — Отварата за лека походка вече е сварена, така че моите думи по никакъв начин не са могли да попречат. Седнете, Арина. В краката истина няма, нали така?
— В краката няма, ама и нагоре я няма. — мрачно отвърна Арина и тръгна към стола. Седна, изтри ръце във веселата престилка на маргаритки и минзухарчета. Хвърли ми кос поглед.
— Добър ден, Арина. — казах аз. — Господин Едгар ме помоли да му покажа пътя. Нали нямате нищо против?
— Ако имах, щяхте в блатото да се натресете! — с лека обида отвърна Арина. — Слушам ви, господин инквизитор Едгар. Защо сте дошли?
Едгар седна срещу Арина. Мушна ръка в сакото и извади малка кожена папка. Къде ли я беше побрал?
— Беше ви изпратена призовка, Арина. — меко каза инквизитора. — Получихте ли я?
Арина потъна в размишления. Едгар отвори папката и показа на Арина тясна ивица пожълтяла хартия.
— Трийсет и първа година! — изохка вещицата. — Олеле, каква старина… Не, не съм я получила. Вече обяснявах на господина от Нощния Патрул, че легнах да спя. ЧК ми приписваше…
— ЧК не е най-страшното в живота на Различния. — каза Едгар. — Далеч не най-страшното… И така, получили сте призовката…
— Не съм я получавала. — бързо каза Арина.
— Не сте я получили. — поправи се Едгар. — Какво пък, да допуснем. Куриерът не се върна обратно… какво пък, всичко може да се случи с волнонаемния работник в суровите московски гори.
Арина мълчеше.
А аз стоях до вратата и наблюдавах. Беше ми интересно. Работата на Инквизитора е сходна с работата на патрулния, но ситуацията имаше и своята особеност. Тъмен маг разпитваше Тъмна вещица. При това далеч по-силна от него и Едгар не можеше да не разбира това.
38
В оригинала — „ухват“ — нещо като двузъба вила с огънати зъбци, с чиято помощ се вадят горещи съдове от печката. Бел.прев.
39
Жълтуга (Genista) — градинско растение. Не съществува в бяла разцветка; доколкото разбрах, това е обичаен елемент на магическите смеси в руския фолклор. Бел.прев.
41
Калуна (Calluna) — вечнозелено храстче с дребни листа и лилаво-розови цветове. Бел.прев.
43
Оригинал:
Бел.прев.