Само едно беше общо — тъмната аура. Дива, космата, изобщо не съответстваща на симпатичните лица и изрядните къси прически.
— Ето че и нашите върколаци се появиха. — промърморих аз. Мъжът леко наклони глава, признавайки правотата ми.
Какъв съм глупак!
Търсих възрастен с три деца, а не си направих труда да проверя в лагера!
— Дошли сте да се предадете ли? — студено се поинтересува Светлана. — Не сега!
Колкото и слаби Различни да бяха, със сигурност бяха доловили скорошния вихър на Силата. И онази лъхаща от Светлана мощ, която не оставяше никакви шансове на върколаци, вампири и други магически дребосъци. В момента Светлана можеше да ги закопае до шия в земята само с едно махване на ръка.
— Почакайте! — бързо каза мъжът. — Изслушайте ни! Казвам се Игор. Аз… Аз съм регистриран Тъмен Различен, шесто ниво.
— Град? — късо попита Светлана.
— Сергиев Посад.
— Децата? — продължаваше разпита тя.
— Петя от Звениград, Антон от Москва, Галя от Коломни…
— Регистрирани? — уточни Светлана. Явно й се искаше да чуе „не“ — след което съдбата на Игор щеше да бъде решена.
Децата мълчаливо разтвориха ризите си. Момичето се поколеба, но също разкопча горното копче. Всички имаха печати.
— Това няма да ти помогне много. — промърмори Светлана. — Вървете в плевнята, там ще чакате оперативната група. Ще обясниш пред съда, защо си извел палетата да ловуват хора.
Но Игор пак заклати глава. На лицето му се отрази искрено вълнение, при това не за него самия, ето кое беше удивителното!
— Почакайте! Моля ви! Това е важно! Нали имате дъщеря? Момиче-Различна, Светла, на две-три години?
— Ние видяхме къде я отведоха. — тихо каза моят малък адаш.
Аз побутнах Светлана настрани. Излязох напред. Попитах:
— Какво искате?
Ние знаехме какви искат върколаците. И върколаците знаеха, че ние разбираме всичко. Най-печалното беше, че на тях им беше ясно, че ще се съгласим на размяна.
Но винаги има детайли, които си струва да се обсъдят.
— Обвинение в дребна небрежност. — бързо каза Игор. — По време на разходка случайно попаднахме пред очите на децата и ги изплашихме.
— Ти си ловувал, звяр такъв! — не издържа Светлана. — Ти и палетата сте ловували човешки деца!
— Не! — заклати глава Игор. — Децата се развълнуваха, решиха да поиграят с човешките деца. Аз отидох, отведох ги. Виновен съм, изпуснах ги.
Той много добре беше пресметнал всичко. Аз не можех да затворя очи пред случилото се, дори да исках. На случая вече беше даден ход. Въпросът беше само в това, как да класифицираме случилото се. Опит за убийство — това със сигурност означава развъплъщаване за Игор и строг контрол над палетата. Дребна небрежност — само протокол, глоба и „особен контрол“ над по-нататъшното му поведение.
— Добре. — казах аз. Бързо, за да не ме изпревари Светлана. — Ако помогнете, ще имате „дребна небрежност“.
Нека за тези думи да отговарям аз.
Игор се отпусна. Сигурно е очаквал по-продължителен спор.
— Галя, разказвай. — нареди той. Поясни: — Тя е видяла, Галка ни е немирница, все не я свърта на едно място…
Светлана се приближи до момичето. А аз с жест показах на Игор да се отдръпнем настрани. Той отново се напрегна, но послушно тръгна след мен.
— Няколко въпроса. — обясних аз. — И те съветвам да отговориш честно.
Игор кимна.
— Как си получил право да инициираш три чужди деца? — попитах аз, преглъщайки напиращите да се залепят за фразата думи „мръсник такъв“.
— Те всички бяха обречени. — отвърна Игор. — Учех в медицинския институт. Бях на практика в детската онкология… и трите умираха от левкоза46. Там имаше и един доктор-Различен. Светъл. Той ми предложи… аз ухапвам трите, превръщам ги във върколаци, те се излекуват. А той, от своя страна, получава правото да изцели няколко други деца.
Аз мълчах. Спомнях си този случай от миналата година. Глупав, не побиращ се в никакви рамки явен сговор на Тъмен и Светъл, който и двата Патрула предпочетоха да забранят. Светлият беше спасил двайсет деца, пресилил се, използвайки редкия шанс да изцелява наистина, но ги е спасил. Тъмните получиха три върколака. Малка размяна. Всички са щастливи, включително децата и техните родители. Бяха приети някакви поредни уточнения към Договора, за да се избегнат подобни случаи в бъдеще. А този прецедент се постараха бързо да забравят…
— Осъждаш ли ме? — попита Игор.
— Не съм аз този, който може да те съди. — прошепнах аз. — Добре. Каквото и да те е накарало… добре. Втори въпрос. Защо си ги помъкнал да ловуват? Не лъжи, сега не лъжи! Ти си ловувал! Възнамерявал си да нарушиш Договора!