Сумрачен патрул

Пипнешком намерих дистанционното по волана и включих плейъра.

В този ветровит град аз влязох без плащ.
Той обви гърлото ми като лиана.
Змийските пръстени сковаха душата ми.
Аз виждам черно слънце. Под него няма да пролея и сълза.

Аз излизам от ролята. Аз станах нагъл и греша.
На какво разчита заека, поглъщан от питон?
Змийските пръстени по начало са тесни,
Аз виждам черно слънце и черни сънища.

Не различавам порок от добродетел, дори да ме убиеш.
Изглежда че някой премахва свидетелите, превръщайки ни в змии.
И аз съм съгласен да гния под всякакво знаме,
Аз съм готов да пълзя по земята на зигзаг,
И даже да пея песен за любовта до повръщане,
Ако това е нужно на моята Родина.48

Отпред, близо до изхода към междуградския път, се появи огънче. Примижавайки, аз погледнах през Сумрака. Пътят беше препречен от милиционерска бариера. А до нея стояха двама човека и двама Различни.

Тъмни различни.

Усмихвайки се, намалих скоростта.

Моят мозък е кошер, в който вместо пчели има мравки.
Центърът на тежестта на куршума е отместен към любовта.
Но змийските пръстени — това е броня.
Аз виждам черно слънце. Слънцето ме ненавижда.

Мога да се предам без бой, да попадна в дяволската паст.
Но ще умра прав — пръстените няма да позволят да падна.
Змийските пръстени са моят корсет и опора.
Аз виждам черно слънце. Това е вредно за очите.49

Спрях почти до бариерата и изчаках да се приближи катаджия, който придържаше автомат към гърдите си. Инквизицията никога не се церемонеше, когато привличаше хора за отцепление.

Подадох на катаджията книжката и талона си и намалих звука.

И погледнах към Различните.

Първият беше непознат Инквизитор — сух възрастен азиатец. Бих казал, че е на второ-трето ниво на Силата, но при инквизиторите е по-трудно да се определи.

Вторият беше обикновен Тъмен от Московския Дневен Патрул. Вампирът Костя.

— Търсим вещицата. — каза Инквизитора. Катаджиите не му обръщаха никакво внимание, на катаджиите им беше заповядано да не виждат.

— Арина не е тук. — отговорих аз. — Едгар ли ръководи издирването?

Инквизитора кимна.

— Попитайте го за мен. Антон Городецки… Нощен Патрул.

— Познавам го. — промърмори Костя, навеждайки се към инквизитора. — Всичко е наред. Законопослушен Светъл…

— Продължавайте. — върна ми документите катаджията.

— Можете да продължите. — кимна Инквизитора. — По-нататък ще има още постове.

Аз кимнах и се върнах на пътя. Костя стоеше и гледаше след мен. Аз отново усилих звука.

Аз не съм „за“ и не съм „против“. Аз не съм добро и не съм зло.
Със мене, моя Родино, ужасно ти е провървяло!
Твоите змийски пръстени са мой дом, мой капан.
Аз ще пълзя под слънцето,
под това дяволско слънце,
оттук-дотам, оттук-дотам.
Оттук до Деня на Страшния съд.50

История трета НИЧИЯ СИЛА

Пролог

Той рядко сънуваше.

А сега дори не спеше. И все пак това беше почти сън, почти блян — миг преди пробуждането…

Лек, чист, почти детски блян…

— Продухване… налягане… ключът е на старт…

Сребристата колона на ракетата сред лека мъгла.

Плющящите под дюзите пламъци.

Всяко дете мечтае да стане космонавт — докато не чуе за десети път „Какъв искаш да станеш, космонавт ли?“

Различните престават да мечтаят за космоса, когато станат Различни.

Сумракът е по-интересен от чуждите планети. Новооткритата сила е по-притегателна от славата на космонавта.

Но сега отново му се привиждаше ракета — стара, нелепа ракета, издигаща се в небето.

Земята, плуваща под краката или над главата ти.

Дебелото кварцово стъкло на илюминатора.

Странни мечти за Различен, нали?

Земята… облачен воал… светлинките на градовете… хора. Милиони. Милиарди.

И той — гледащ към тях от орбита.

Различен в космоса… какво може да по-смешно от това? Само Различния срещу Пришелеца. Веднъж той гледаше фантастичен филм — и изведнъж си помисли, че сега е моментът, в който смелата Рипли трябва да влезе в Сумрака… и да бие, да бие, да бие тромавите, безпомощни гадове.

Помисли — и се разсмя.

Пришълците не съществуват.

Но космоса съществува. Само че преди не беше ясно защо.

Сега той разбра.

Стоеше със затворени очи, бленувайки за малката, бавно въртящата се под краката му Земя.

Всяко дете мечтае да стане великан — докато не се замисли за какво му е това.

48

Оригинал:

В этот ветреный город я вошёл без плаща. Он обвил моё горло наподобие плюща. Змеиные кольца сковали душу мою. Я вижу чёрное солнце. Под ним я ни слезы не пролью. Я выпадаю из роли. Я обнаглел и не прав. На что надеется кролик, которого глотает удав? Змеиные кольца лишь поначалу тесны, Я вижу чёрное солнце и такие же сны. Пороков от добродетелей мне не отличить, хоть убей. Похоже, кто-то убирает свидетелей, превращая нас в змей. И я согласен гнить под любым флагом, Я готов скользить по земле зигзагом, И даже петь о любви по кадык в рвоте, Если так нужно моей Родине.

Бел.прев.

49

Оригинал:

Мой мозг — это улей, где вместо пчёл — муравьи. Центр тяжести пули смещён в направленье любви. Но змеиные кольца — это броня. Я вижу чёрное солнце. Солнце ненавидит меня. Я мог бы сдаться без боя, попав к дьяволу в пасть. Но я умру стоя, — кольца не дадут мне пасть. Змеиные кольца — мой корсет и каркас. Я вижу чёрное солнце. Это вредно для глаз.

Бел.прев.

50

Оригинал:

Я не за и не против. Я не добро и не зло. Тебе со мной, моя Родина, до фига повезло! Твои змеиные кольца — мой дом, моя западня. Я буду ползать под солнцем, Под этим чертовым солнцем, Отсюда — досюда, отсюда — досюда. Отсюда до Судного дня.

Бел.прев.