— Ако искаш да стреляш, ела да се упражняваш утре с мен. Ще си направим пикник.
Кип погледна към Соломон.
— Това хлапе няма да е винаги с теб, нито пък наоколо ще има някоя жена да те защитава.
Младежът премига и погледна надолу. Гарнет го дърпаше за ръката.
Усмихна му се с надежда.
— Можеш да дойдеш да ядеш с мен. Готвачът готви много хубави работи. Искаш ли? Ако дойдеш, ще ти позволя да видиш медальона на мама. Соломон казва, че портретите там са на баба и дядо.
Кип вдигна глава и се намръщи.
— Дете. Никога не докосвай ръката на мъж, който всеки момент ще извади пистолета си. Имаш мармалад или нещо друго по устата си — отбеляза той с отвращение.
— Хващам се на бас, че мога да те бия на блек-джек — отвърна невъзмутимо Гарнет. Усмивката й въобще не беше детска, тя очевидно харесваше Кип.
— Махни се оттук, дете. — Кип почти потрепери и Кайро трябваше да прикрие една усмивка зад ветрилото си.
— Гарнет, върни се на масата си — каза тихо Соломон и взе щеката си. — Или отиваш в пансиона.
— Ха! Там няма прозорец, от който да не мога да се измъкна.
Тя се върна на масата си и подпря глава на ръцете си.
— Детето има право — каза Кип и се наведе да целуне Кайро по бузата. Забеляза червените драскотини, зле прикрити зад високата колосана яка. — Кажи на Куигли да колосва по-добре яките ти.
Тя се отдръпна от него. За тази вечер й стигаха мъжките заповеди и притеснения.
— Утре?
— Разбира се.
Кип отиде до масата на Гарнет и седна. Доволно, момичето сложи котето си в скута му. Той започна да го гали, но от погледа му личеше, че по-скоро би предпочел да гали Кайро.
Тя беше много ядосана, че върху кожата й са останали следи от докосването на Соломон. Взе щеката и се изправи срещу него.
— Мразя те, мистър Улф. Започваме ли?
— Аз по-скоро свършвам — каза тихо той, гледайки към дантелата на деколтето й, която бързо се надигаше и спускаше. — Като те гледа човек, определено му идват наум някои работи.
Тя го зяпна учудено, после бързо прикри гърдите си с ветрилото. Насили се да се усмихне на Арчи Меддок и прошепна на Соломон:
— Ужасен си.
Той й хвърли един поглед и отвърна също така тихо:
— Смяташ ли да стоиш на главата си и тази вечер?
— Залозите ви снощи бяха много големи — каза Куигли.
Седеше до масивното бюро в апартамента на Кайро. Беше облечен в любимия си костюм на африкански принц.
Кайро го беше харесала още когато Бърнард го спечели от един джентълмен от Юга. Бърнард му подари свободата веднага, но му предложи да остане при него.
Куигли обожаваше Бърнард и всичко, което той представляваше: класа, почтеност, образование. Тримата се бяха превърнали в едно семейство.
Кайро беше седнала по турски на пода с кръстосани ръце, но дланите й бяха отворени.
— Опитвам се да медитирам, Куигли. Пречиш ми.
Той затвори книгата със сметките.
— Загубите ви са ужасни. Първата е от две хиляди, втората — четири. Дори и най-богатите търговци във Форт Бентън не могат да си позволят такива загуби. Скоро ще стигнем трийсет хиляди… цяло състояние.
— Аз просто го примамвам, преди да го унищожа, и поддържам интереса на клиентите си — каза в своя защита Кайро. — Не искам да си мислят, че съм непобедима, защото иначе няма да играят с мен.
— Ммм. — Куигли явно не й вярваше. — Дори и да е така, спестяванията ни за Ню Йорк се топят, докато мистър Улф става все по-богат. Поръчал е огромно количество тухли и дървен материал. Предполагам, че ще разширява къщата си.
— Наистина не ме интересува какво прави. — Соломон беше взел парите й и тя жадуваше за отмъщение.
— Той ще се върне, мис Кайро. Предлагам да откажете да играете с него.
— Ненавиждам този човек и няма да му доставя удоволствието да ме види как се предавам. Виж, моля те, дали готвачът е приготвил кошницата за пикника.
— Да, мадам. Мога ли да кажа, че изглеждате необичайно уморена? Под очите ви има сенки, сякаш не сте спали. Може би ще подремнете този следобед, преди да дойдат клиентите?
— Разбира се, че не съм спала. Не и след като мистър Улф нахлу в спалнята ми. — Тя се намръщи, защото Куигли се ухили широко. — Мога да те продам — заплаши го тя на шега.
Бърнард бе върнал свободата на Куигли, но Кайро все още му подхвърляше подобни думи, когато беше ядосана. Куигли не се обиждаше и често също я заплашваше, например с това, че няма да й изруси косата.