В скулите му виждаше Фанси и Гарнет, във веждите и очите — себе си.
Гърлото му се сви. Изпита желание да прегърне сина си, но вътрешно се присмя на слабостта си. Кип би бил изненадан и много щеше да се ядоса.
— Не обичам неприятностите. Понякога Дънкан и Едуард стават малко докачливи, особено когато е замесена и майка. Тя те харесва. Между другото, ние двамата с теб още не сме играли.
— Да, не сме. — Искаше му се да каже на Кип, че ако има нужда от него…
Бланш трябваше скоро да каже на момчето.
— Не си мисли, че като ти спасих кожата, съм много щастлив — каза Кип, когато подкараха петте крави към ранчото на Соломон. — Просто не искам никой друг, освен мен, да се заеме с теб.
— Това звучи успокоително.
— Да. Освен това, недей да си мислиш, че ще станем приятели. Кайро ще се омъжи за мен. Вече сме доста близки.
— Виждам.
— Ще ти помогна да закараш тези крави у вас и да одереш убитите. Сигурно ще имаш нужда от месото. Но след това сме квит, разбрано? — Погледна към Гарнет, която се приближаваше, яхнала понито си. В едната ръка държеше котката. — Трябва да обръщаш повече внимание на детето. Тя е самотна.
Гарнет се усмихна на Кип.
— Идваш да ме видиш ли? — попита тя с надежда в гласа.
Той й се намръщи.
— Стой далеч, Гарнет. Имаме мъжка работа и не можем да я свършим, ако някое сополиво хлапе се мотае наоколо.
Тя се ухили още по-широко.
— Много ми харесват мъжете, които се мръщят. Приличаш на Соломон, когато си ядосан.
Соломон се вцепени. Ако Гарнет можеше да види приликата, останалите също скоро щяха да я забележат.
— По дяволите. — Кип се обърна настрани. Гарнет приближи понито си към коня му. В очите й се четеше обожание.
Кип се отдръпна като опарен. Поклати глава.
— Някой казвал ли ти е, че си истинска напаст?
— Напоследък не — отвърна весело тя. — И, честно казано, това ми липсваше.
След известно време провесиха кожите да съхнат и Кип каза:
— Готово.
Соломон изми ръцете си в легена, който Гарнет донесе, и ги изтри.
— Кип, моля те да наглеждаш Гарнет за няколко часа.
Кип се намръщи.
— Докато се занимаваш с Кайро ли?
— Имам други планове. Лична работа извън града.
Кип му хвърли един кос поглед.
— Едуард ми е брат. Днес ти се размина леко. Послушай съвета ми и не си търси белята. Ако го нараниш, ще се наложи да те убия.
— Става въпрос за Дънкан. С него имаме лични сметки за уреждане — каза мрачно Соломон.
Кип помисли известно време и каза:
— Разбрах. Но той стреля в гръб. Хареса ми как се държа ти днес, как не подви опашка, когато всичко изглеждаше срещу теб. Но втори път може да нямаш същия късмет. — Кип се опита да се отърси от Гарнет, която го държеше за ръката. — Да. Ще наглеждам хлапето. Имаш няколко часа на разположение.
ГЛАВА 6
Соломон влезе в пещерата. Хайуд маунтин беше доста далеч от ранчото му. Не без известен натиск от негова страна, един от ратаите в ранчото на Натсънови му каза, че Дънкан се намира в любимото си скривалище с някаква жена.
Ужасен вик привлече вниманието му и той влезе по-навътре в пещерата, където Дънкан биеше едно момиче.
— Не е ли малко млада? — попита Соломон, опитвайки се да прикрие яростта, която го обземаше. Някога Фанси също беше млада, красива, любяща…
Дънкан замръзна над момичето Ужасеното й изражение беше за Соломон като удар в стомаха Фанси… Фанси… тичаща из полето… а после превърнала се в проститутка.
— Почти е пораснала — каза Дънкан и тромаво се надигна. — Платил съм си. Искаш ли я?
Момичето грабна дрехите си и се втурна покрай Соломон. Лицето й беше подуто и насинено, устните й кървяха.
— Уроци ли й преподаваш? — попита Соломон, после се обърна към момичето. — Изчакай ме отвън, ще те отведа оттук.
Дънкан сграбчи пистолета си.
— Спомняш ли си това място, Соломон? Дошъл си ми на гости?
— Хич не си предпазлив, Дънкан — каза тихо Соломон.
Гледаше мъжа, който бе обезчестил Фанси и който го бе приковал към стената на същата тази пещера. Погледна към веригите на стената и си спомни как кръвта течеше от ръцете му.
— Тази работа е между мен и теб — каза той.
— Ще те убия. Ти ме осакати. Но аз получих отмъщението си. При всеки удобен случай си го изкарвам на онова копеле — Кип. И принудих сестра ти да работи в най-долнопробните публични домове.
— Фанси е мъртва, Дънкан, и ти си този, който я вкара в гроба.
— Тя ме обичаше. Но ти имаш и друго момиче, нали. Още една женска, която очаквам с нетърпение да порасне.
Соломон изстина. Свали колана с пистолета си.
Извади едно късо въже и започна да го увива около китката си. Смяташе да се бие честно, като завърже едната си ръка.