— Искам да е честно…
— Беше ли честно, когато стреля по мен? — извика Дънкан като обезумял и сграбчи една дъска.
Соломон се наведе, хвана дъската, изтръгна я от ръката на Дънкан и я захвърли настрани. Дънкан отново се втурна към него, но Соломон го удари и Дънкан падна на колене. Соломон го хвана за косата.
— Не забравяй това. Имаш късмет, че си жив, но само ако се приближиш до Гарнет, ще те убия.
— В такъв случай… по-добре… ме… убий сега — успя да каже Дънкан, докато Соломон го завлече до веригите и го завърза там.
Изля една кофа вода върху главата му.
— Искам да чуеш какво ти казвам. Ще повисиш тук известно време, също като мен, и може би ще се поохладиш.
— Ще… те… убия. И тебе, и копелето ти, и момичето, Гарнет… заради това.
— Само да докоснеш децата, и ще те довърша — каза хладно Соломон и другият мъж изпадна в безсъзнание.
Кайро се облегна назад във ваната. След като Соломон бе тровил живота й в продължение на две седмици, третата седмица на юни беше прекрасна… и спокойна без Соломон Улф. Тя използва затишието, за да се поуспокои, и сега се чувстваше готова за всякакво предизвикателство.
Беше се насладила на цяла седмица без хищника. Осъзна, че говори на глас, когато Куигли, който втриваше благовонни масла в кожата на лицето й, се усмихна.
— Хищника ли, мис Кайро? Чудя се кого ли имате предвид.
— Соломон Улф. И недей да ме дразниш. Тази почивка направи чудеса. Ако ми даде още малко време, ще си възвърна цялото самообладание… Не че някога съм срещала затруднения в това отношение, Куигли. Добра съм в билярда, както винаги. Но този човек ме дразнеше и аз удрях прибързано.
— Да, мадам — съгласи се прекалено бързо Куигли. — Разбрах, че той разширява къщата си. Някои от фермерите, които познавали някакъв човек на име Оул, му помагат. Може би се готви да си вземе жена, която да се грижи за детето му.
— Гарнет му е племенница. Тя ми каза. Явно Соломон я е измъкнал от Барбари Коуст в Сан Франциско. Бедното дете.
Кайро харесваше момичето — беше пряма и сладка. Напомняше й за малката Етел, дъщерята на търговеца на коне, която се опитваше да оцелее… да осигурява храна за семейството и да поддържа крантите на баща си живи, докато ги продаде.
На Кайро й се искаше да защитава момичето така, както някой трябваше да защитава навремето Етел. Замисли се върху това, но реши, че няма майчински инстинкти. Беше ги изразходила всичките, преди още да навърши десет, грижейки се за майка си и за по-малките си братя и сестри.
Въпреки че имаше синове, майчинските инстинкти на Бланш не бяха особено силни — това пораждаше болката у Кип, беше твърде очевидна.
— Хм. Това хлапе е ненадмината джебчийка.
— Тя се е научила да оцелява, Куигли, точно както ние двамата с теб. Бърнард би казал, че всичко, от което се нуждае, са няколко урока по произношение.
Куигли изсумтя.
— Произношение? От това момиче никога не би могло да излезе дама. Не бих казал, че обожавам това дете, мадам. Думите, които използва, са толкова мръсни, че някои от тях дори не съм ги чувал. Бланш и Соломон Улф си подхождат. Пепелянката и драконът.
Кайро потрепери. Спомни си лицето му до своето, топлия му дъх… Той беше точно както всеки друг мъж… готов да вземе това, което иска.
Наистина ли беше като другите мъже? Какво я караше да настръхва от докосването му?
Изстиска гъбата и се загледа във водата, търсейки отговорите на въпросите си за Соломон Улф. Тя, разбира се, нямаше голям опит в тези неща, а Соломон използваше трикове, каквито не бе и очаквала от такъв груб на вид мъж.
— Той целува толкова сладко — промълви тя.
Спомни си как блеснаха очите му, когато започна да хвърля разни неща по него. Напомняше й за момче, което си играе. Но не и когато легна между краката й, където никой друг мъж досега не е бил. Беше толкова твърд и голям. Знаеше как да накара бедрата й да треперят и как да гледа гърдите й, сякаш искаше да…
Тя стисна бедра. Зверчето на Соломон никога нямаше да влезе между тях.
Кайро преглътна. Соломон сигурно бе заселил целия Запад с копелетата си, без да се интересува за тях. Чернооки деца, които приличат на Гарнет. Кайро се загледа в гъбата. Очите на Кип бяха също така сурови, също толкова черни.
Бързо прогони мисълта, че синът на Бланш също би могъл да е дете на Соломон. Не беше възможно Кип и Соломон да имат кръвна връзка.
— Момичето ще ми липсва. Но не и вуйчо й — промърмори Кайро. Умът й се зарея в мечти за Ню Йорк. — Първото ястие, което ще си поръчам в Ню Йорк, ще са стриди. А ти, Куигли?
— Би било чудесно. Очаквам с нетърпение собствената си оранжерия.