Кайро свали един пръстен с голяма перла и го хвърли на масата. После разкопча огърлицата с черни перли и висулка от диамант и също я сложи на масата.
— Сигурна съм, че това покрива част от твоя залог. Включвам и останалите си бижута.
Тя затвори очи. Бърнард й беше казвал, че една дама не залага нищо друго, освен пари. Соломон я беше съсипал, беше я принудил да направи този унизителен залог… Мразеше го от дъното на душата си.
Искаше да го унищожи, точно както той бе унищожил мечтите й за Ню Йорк.
Соломон застана пред нея и тя твърде късно осъзна, че ръцете му я заклещиха към масата. Тя погледна към клиентите си, които наблюдаваха сцената с интерес.
— Не искам бижутата ти. Какво е още един мъж в повече?
— Живяла съм само с един мъж, въпреки че това не е твоя работа, мистър Улф. И освен това милият Бърнард беше джентълмен.
— Ммм. — Погледът му се закова върху устните й и тя осъзна, че току-що ги е облизала. — Английският барон?
— Господи, но ти се занимаваш и с клюки! — изстреля тя.
Гърдите му се притискаха към нейните. Сърцето й бясно биеше, а това не й харесваше.
— Омъжена ли си в момента? — попита той и това я изненада.
— Разбира се, че не съм! Махни се от мен, мистър Улф.
— В тази област неомъжените жени трудно се справят сами. Гарнет има нужда от жена като теб… Засега. Баронът може да е бил джентълмен, но не разчитай на същото, що се отнася до мен.
— Ти и милият Бърнард нямате нищо общо. Знам, че не си галантен.
— Ти не си ми по вкуса. Ако тук имаше някоя жена, която може да се справи с Гарнет, нямаше и да помисля за теб…
— Като за съпруга? Каква щастливка съм!
— Тръгвам си и оставям халката. Но ще се върна ще заложа всичко, включително ранчото, срещу твоето обещание да се омъжиш за мен. — Той сложи ръка на талията й и леко натисна. — Никога не съм смятал, че си страхливка, Кайро — каза тихо той, като гледаше подигравателно в очите.
Отиде при Гарнет, която вече беше заспала, и я взе на ръце.
Кайро го проследи с поглед. Гарнет сънливо й махна за довиждане и се сгуши на рамото на вуйчо си.
— Никога, мистър Улф, — устните на Кайро трепереха. — Никога.
Следващата вечер Соломон седеше с Гарнет на една маса и наблюдаваше играта на Кайро с клиентите й. Тя се опитваше да не му обръща внимание. Когато мина покрай масата им, Соломон протегна единия си крак пред нея.
— Много добре се справяш тази вечер, Кайро.
Тя дръпна полите си далеч от ботуша му.
— Ще прибера пръстена ти.
— Засега го задръж. Не оттеглям залога си, макар че мнението ми за спортния ти дух става все по-лошо. Изглеждаш така, сякаш ще си опаковаш багажа и ще избягаш, преди още утрото да е настъпило. — Той сви рамене. — Не очаквах подобно нещо от теб.
— Мислиш ли, че ме интересува какво е мнението ти за мен? Никога няма да се омъжа за теб, мистър Улф. Дори и за една година… или докато се появи някоя по-подходяща.
Погледът му бавно се плъзна надолу по тялото й.
— Може би наистина ще си съвсем безполезна в едно ранчо.
— Да, така е — отвърна глухо тя. — Не съм подходяща за това, което търсиш.
Тогава той се усмихна бавно, влудяващо. Извади една пура, запали я, изпусна дима на кръгчета и се загледа в тях.
— Лейди, ти си една страхливка.
Тя махна с ръка, за да прогони дима.
— А ти, сър, не си никакъв джентълмен.
— Никога не съм претендирал, че съм — отвърна той и издуха още едно кръгче. — Но пък винаги съм работил за прехраната си.
Тя отново махна с ръка, за да прогони дима. Искаше й се и него да прогони.
— Аз също.
Той повдигна въпросително вежди, припомняйки мнението си за нея като за мързелива, добре гледана жена.
Същата тази нощ Кайро се събуди, обляна в студена пот, беше стиснала една възглавница, а одеялата бяха събрани на кълбо. Беше сънувала нещо ужасно — майка й раждаше и крещеше от болка, а брачната й халка блестеше на ръката й.
— Жената е собственост на мъжа — промълвиха побелелите устни на майка й. — Тя прави това, което той й каже, независимо дали трябва да ражда деца, или да работи на полето, или…
Кайро потрепери при спомена за изплашеното, гладно дете, което гледаше майка си, гърчеща се в родилни болки…
— Бракът означава, че трябва да правиш това, което казва мъжът ти, момиче — чу тя гласа на майка си от миналото. — Ти си негова собственост, щом си негова съпруга.
— Никога… Никога… — прошепна Кайро с треперещ глас. — Няма да се омъжа за Соломон Улф.
— Има само една причина още да си жив — каза тихо от вратата на дюкяна за седла Кип. — И това е Кайро.