Клиентите се изнизаха бързо от магазина и продавачът разтревожено изгледа Соломон и Кип.
— Много ще съм ви благодарен, ако уредите спора си отвън — каза той с надежда в гласа.
Соломон остави юздата, която смяташе да купи. Беше се чудил кога ли Кип ще разбере за предизвикателството му към Кайро. Беше отнело повече време, отколкото бе очаквал, а сега вече беше последната седмица на юни. Живееше във Форт Бентън вече един месец и смяташе да се ожени за Кайро до края на юни.
С неговата халка на пръста тя не би могла да се омъжи за Кип. Наистина мислеше, че тя е единствената жена, която може да опитоми Гарнет. Кайро сякаш по инстинкт усещаше как да приласкава момичето.
Но имаше и още нещо — страстното желание да я има. Двамата бяха борбени натури и той не можеше да остави играта им да приключи просто така. Не и преди да е разбрал защо, по дяволите, Кайро Браун го вълнуваше така, както никоя друга жена след Бланш. Искаше да се ожени за нея от чист инат, от някаква дяволска потребност да се тормози. Зачуди се каква беше думата за това и изведнъж се сети — перверзност. Неестествената нужда да поеме по най-трудния път — и Кайро точно отговаряше на тази нужда. Беше като роза — красива, но с остри бодли. Човек би трябвало да е луд, за да иска да се забърква с нея.
Но той точно това бе направил. Соломон трябваше да си признае, че когато станеше въпрос за Кайро Браун, от главата му изчезваше всякакъв здрав разум.
Погледна към сина си.
— Здравей, Кип.
— Хлапето е при Кайро. Изглежда, че е очарована от него. Нямам нищо против да я отгледам — каза Кип, сложил ръка на пистолета си.
— Много мило от твоя страна.
— Хайде да приключим въпроса. Никакъв изхабен старец няма да ми вземе жената. Единственият мъж, за който Кайро ще се омъжи, съм аз.
Соломон държеше шапката си в ръце, давайки на Кип да разбере, че няма намерение да стреля.
— Тя има избор. Може да не играе с мен или пък да ме победи.
— Ще се осмелиш да заведеш една изискана дама в онази безводна пустош? — Кип дори не си правеше труда да прикрива гнева си.
— В ранчото ми има извор и дамата може да откаже — отвърна равно Соломон. Чудеше се как синът му е оцелял в компанията на Бланш, Дънкан и Едуард.
— Събирай си багажа и изчезвай оттук или си мъртъв. — Черните очи на Кип горяха.
Тълпата, която се беше събрала по прозорците и пред вратата, започна да шушука. Кайро влезе в дюкяна, облечена в розова копринена рокля. Водеше Гарнет за ръката.
— Какво става тук?
— Ще има стрелба — промълви Гарнет твърде тихо и твърде проницателно за едно шестгодишно дете. — Кип, няма да застреляш Соломон, нали? — попита тя с треперещо гласче. По бузите й се затъркаляха сълзи.
— Никого няма да застреля. Просто се заплашват един друг. На мъжете това явно много им харесва. То е в кръвта им, макар че аз не виждам никакъв смисъл. — Кайро се наведе и избърса с носната си кърпичка лицето на Гарнет.
— Недей, Кип. Той не е кой знае какво, освен това е стар, но е всичко, което имам.
Соломон сложи ръката си на главата на детето и установи, че косата й е влажна, сякаш преди малко е била измита. Погали я нежно и тя се притисна към него.
— Много си красива — каза Соломон на племенницата си, за да разсее страховете й.
— Кайро направи сапунени замъци на главата ми и ми ги показа в огледалото. После ми направи корона. — Гарнет потрепери и се вкопчи още по-здраво в Соломон. — Кип?
— Кип няма да застреля никого, нали, Кип? — попита строго Кайро, забола върха на чадърчето си в гърдите му.
Соломон забеляза металната нотка в иначе тихия й глас. Кайро беше жена, която и преди се е изправяла пред трудности, и той, без да иска, й се възхити. Установи, че Кайро е способна да го развеселява — никога досега не го бе защитавала жена.
Погледна към деколтето й и разбра, че я иска.
Да я целуне… навсякъде… да я опита.
Той се размърда неспокойно. Мислите му го караха да се чувства неудобно.
Младежът се изчерви.
— Мислех да го понащърбя тук-там. Само за да разбере, че ти си моето момиче. Като го гледам, няма да му е за първи път да отнесе някой куршум.
— Така е — призна Соломон и безмълвно се помоли синът му никога да не разбере какво означава да лежиш и да чакаш смъртта си. — Когато един мъж играе такава игра, той трябва да е подготвен за болката.
— Достатъчно, Кип — обади се отново Кайро. — Няма да ти позволя да нараниш който и да било заради мен. Дори — тя погледна към Соломон и се намръщи с отвращение — Соломон. Нито пък ще ти позволя да вземаш решения относно играта и залозите ми. На никого не съм позволявала да го прави.
Соломон кимна. Без да иска, се възхищаваше на тази борбена жена, която сама избираше пътя си, мечтите си.