— По-дълбоко — стенеше дрезгаво Кайро. — По-дълбоко, Соломон.
Погали гърба му, като прокара пръсти по белезите под ризата му. Соломон задиша тежко, сякаш сърцето му всеки момент щеше да се пръсне.
Тя се размърда неспокойно под него и Соломон се зачуди кога друг път жена е имала нужда от него.
Не трябваше да я допуска да му влиза под кожата.
Трябваше да я отдалечи от себе си, да не се поддава на изкушението й. Не искаше да изпитва никакви чувства към тази жена. Не искаше да се обвързва, не искаше да изпитва вина, когато дойдеше време тя да си отиде.
Усещаше парфюма й, виждаше мъничките капчици пот върху челото й.
— Недей да ме съблазняваш повече — каза грубо той.
Тя го погледна, очите й бяха потъмнели от страст.
— Разбира се, че няма. Защо бих го правила?
— За да ме хванеш натясно.
— А може би ще ти изтръгна сърцето и ще ти го поднеса на тепсия — отвърна тя глухо и той разбра, че я е наранил. — На теб ти потичат лигите, когато започна да си свалям ръкавиците.
Тя лежеше под него, тялото й беше свързано с неговото и го предизвикваше с кралско достойнство. Косата й беше разпиляна около лицето и блестеше на слънчевите лъчи. Напомняше му за Афродита, която излиза от пяната. Само за него.
— Ти не знаеш как да спечелиш тази игра, мисис Улф — прошепна гой дрезгаво.
— Сигурна съм, че мога да се науча, мистър Улф. — Ръцете й се плъзнаха по раменете му и тя леко захапа устните му. — Винаги съм обичала да предизвиквам.
ГЛАВА 12
Кайро бръкна в кошницата, която Куигли държеше, и взе едно зърно фасул. Ръцете й бяха в ръкавици. Пусна зърното в браздата, после бутна малко пръст върху него с крак. Оправи чадъра си и стъпи върху семето, точно както Соломон бе стъпкал мечтите й за Ню Йорк. Не искаше да изпитва нежност към него.
Тя пусна още едно зърно в пръстта и го засипа. Само ако Соломон не беше се държал така, когато облече новите си дрехи. Ако не беше изглеждал толкова срамежлив. Тя веднага бе разбрала, че той никога не е получавал подаръци и не знаеше как да й благодари.
Не трябваше да му помага да излезе от неудобното за него положение. Трябваше да го остави да се пържи в собствения си сос.
— Боже Господи! Аз просто му избрах нови дрехи. Не можех да го оставя да ходи в дрипи.
— Какво казахте, мадам? — попита Куигли.
— Искам жената, която ще ме замести, да дойде днес. Веднага — каза ядно Кайро и заби пета върху зърното, което току-що бе пуснала в земята.
Адел Коб слезе от парахода и се огледа. Беше на двайсет и пет години, което не беше първа младост, и отчаяно си търсеше съпруг. Ако тази жена на фермер искаше да се отърве от съпруга си, Адел нямаше нищо против да заеме мястото й. Копнееше за спокоен семеен живот, за дом и за мъж, който да може да нарича собствен. Тя се опита да забрави страховете си и намести бонето си. Сега не биваше да се проваля.
Погледна неспокойно към другите две жени, които също бяха слезли от парахода и наблюдаваха главната улица на града. Адел беше практична жена, прекарала живота си в грижи за баща си, свещеник. Тя щеше да бъде една образована, работлива, богобоязлива съпруга. Погледна към градската църква; мистър Улф щеше да седи на първия ред всяка неделя, а тя щеше да управлява църквата с желязна ръка, точно както го беше правила с църквата на баща си. Паството щеше да влезе в правия път, както и самият мистър Улф.
Два часа по-късно тя седеше с мисис Улф и пиеха чай. Отговаряше учтиво на въпросите й и очакваше с нетърпение да види бъдещия си съпруг. Адел бе забелязала веднага, че Кайро не беше подходяща жена за един фермер. Бе облечена в копринена рокля, а прислужникът й сервираше чая и приготвяше вечерята. Кайро не беше олицетворение на богобоязлива, работлива фермерска съпруга. Адел обеща пред себе си, че мистър Улф щеше да стане добър християнин.
— Обичате ли децата? — попита я Кайро.
— Обожавам ги — излъга Адел и се усмихна. — Едно потупване по дупето и лягане без вечеря никога не могат да навредят. А също и сапун в устата за неподходящ език.
Кайро стисна устни и гневното й изражение изненада Адел.
— Можете ли да учите Гарнет да чете и пише, да смята?
— Разбира се, а също и да я бия през пръстите с линийка, когато сгреши. Също така мога да готвя и да се грижа за градината и за добитъка. Ранчото на мистър Улф ще процъфти под моите грижи… — Тя вдигна поглед, защото на вратата се почука.
Куигли я отвори и видя две жени. Те казаха, че идват във връзка с обявата.
Адел ги разгледа. Това бяха съперничките й за земята на мистър Улф. Стисна силно устните си, когато жените се представиха — Морийн от Сейнт Луис и Дела от Айова.