— Може би ще трябва да постегна и плевника, за да можеш да каниш повече кандидатки. Ние можем да спим в яслите.
Тя го удари с чадъра си.
— Прекалено са добри за теб.
Соломон я погледна мрачно.
— Затова ли разкъсват роклите си и пъхат ръце в панталоните ми?
Когато се осъзна достатъчно, за да проговори, Кайро каза:
— Коя? Коя се осмели да те напада, докато си под мое покровителство?
Соломон не й обърна внимание и продължи да работи. Един мускул на бузата му затрепери. Кайро се ококори, когато той изведнъж се обърна към нея и каза:
— Да отидем в леглото.
Преди да е успяла да отвърне нещо, той се наведе и я метна през рамо. Тя положи големи усилия да не счупи най-хубавия си копринен чадър. Соломон я занесе вътре и я хвърли на леглото.
— Но още е светло — прошепна тя.
— Така е. Да или не? В продължение на две седмици ме щипаха и мачкаха разгонени жени. Това е повече, отколкото може да понесе който и да било мъж.
Той беше толкова кисел, че й се прииска да му напомни, че не го е изоставила напълно.
— Соломон, не съм ги карала да го правят. Постарах се да не ти досаждат много. И аз… — Тя се поколеба. — Трябва да признаеш, че не през всичкото време ти беше зле. Аз… ъъъ… наистина се опитах да те успокоявам.
Той започна да се съблича.
— Какъв е цветът на бельото ти? Може би е в тон със синята рокля?
Соломон стоеше до леглото — едно стройно тяло, изтъкано от мускули. Само като го гледаше, и разбираше колко я желае. Тялото й се стегна в отговор.
— Ще трябва сам да разбереш — прошепна тя, борейки се с усмивката си.
— Ти си маргаритка — промълви той тихо и се ухили.
— Звяр… Злодей…
Ръката му сграбчи глезена й и продължи нагоре. Преди да скъса бельото й, тя установи, че много й харесва, когато слага босите си стъпала на широките му, силни гърди, да дразни с пръсти зърната на гърдите му и малкия му пъп.
Тази нощ, когато лежеше, сгушена до него, със задоволство отбеляза, че този път не бе споменал нищо за стъпалата й.
Сами за първи път от две седмици насам, Соломон и Кайро се спогледаха на зазоряване. Слънчевите лъчи нахлуваха в стаята и заедно с тях викът на Гарнет:
— Мамо! Татко! Елате бързо. Някой идва.
Когато Гарнет извика повторно, Соломон се отдръпна от Кайро, макар че копнееше да остане при нея. Кайро придърпа един чаршаф върху гърдите си и срещна погледа му, докато той обуваше панталоните си. После погледна към билярдната си маса.
— Върви — прошепна тя прекалено тихо. Соломон спря до вратата и се обърна, за да я погледне.
Искаше да се върне при нея, да я прегърне, да я увери, че някой ден ще има друг мъж, който да я прегръща и който да й дава това, от което има нужда.
Опита се да отхвърли тези мисли. Не можеше да въздържа тялото си от нуждите му, но едни по-дълбоки чувства само щяха да причинят болка и на двамата. Сграбчи дръжката на вратата и излезе.
Джоузеф водеше коня си към ранчото. Конят влачеше носилка. Гарнет вървеше до нея със сериозно изражение, прегърнала котето си.
— Джоузеф. — Соломон вдигна ръка за поздрав. Отиде до носилката и видя в нея млада индианка, явно пребита от бой. Беше в безсъзнание.
Изражението на Джоузеф се смекчи, когато погледна към жената.
— Това е сестра ми.
Първата мисъл на Соломон беше, че Гарнет не бива да вижда болката на една пребита от бой жена. Тя и без това беше видяла много повече, отколкото би трябвало.
— Иди да кажеш на Куигли, че имаме гости — каза тихо той и сложи ръка на главата й.
— Сложи я на леглото, Соломон — каза тихо Кайро, когато двамата мъже влязоха в къщата, носейки внимателно индианката.
Джоузеф разгледа Кайро, сложната й прическа, елегантната рокля от скъп плат.
— Стопли вода, Куигли, и не ми се пречкай — каза тя и срещна въпросителния поглед на Соломон. — На Куигли му призлява, когато види кръв.
Соломон сложи момичето на леглото и каза тихо:
— Ще извикам мисис Смит. Тя живее наблизо и съм сигурен, че ще знае какво да направи.
— Нямаме време. Просто ми помогни и се постарай да не ми се пречкаш излишно — каза Кайро, хвана Соломон за лакътя и го дръпна настрани.
Гарнет стоеше в сянката, прегърнала котето си.
— Мама почти умря, когато й направиха същото — прошепна тя.
Соломон си пое дъх. Болката прониза сърцето му. Кайро го изгледа.
— Махни се оттук, мистър Улф, и вземи със себе си Гарнет — каза му бързо тя, после се обърна към детето, което се взираше в нея с широко отворени очи. — Котето ти има нужда от теб, а също и Куигли. Гарнет, имам нужда от помощта ти. Искам да заведеш Куигли в плевника и да му разказваш приказки. Някой трябва да го успокои.