Очите на Гарнет заблестяха и от тях изчезна сериозното, тъжно изражение.
— Куиг? Той се страхува?
— Ужасен е. Побързай, преди да е припаднал. Соломон, ако обичаш, сложи медицинската ми чанта на масата. — После се наведе, прегърна Гарнет, целуна я и прошепна: — Вземи това с теб. — Тя хвърли върху нея въображаем приказен прах, а детето стоеше неподвижно. После и то направи същото движение и излезе от къщата.
Джоузеф вдигна гордо глава.
— Разбираш ли нещо от лекуване? — попита арогантно той.
— Помагала съм и на други такива жени — Кайро погледна към момичето, което беше силно пребледняло.
— Мъжете, които направиха това със сестра ми, ще умрат — заяви глухо Джоузеф, вдигна високо глава и излезе от стаята.
— Донеси ми топла вода и сапун — обърна се Кайро към Соломон.
Когато изми раните на момичето, Джоузеф дойде и седна до нея. Мирисът на билката, с която местните хора лекуваха рани, изпълни въздуха.
— Тя умира — каза Кайро и остави момичето с Джоузеф. — Би могла да оживее, но е опозорена. Тя самата иска да умре. — Тя сграбчи ленената покривка на масата. — Едуард е бил. И преди съм виждала жени, изнасилени от него. А също и от Дънкан.
Соломон продължи да точи ловния си нож. Само преди по-малко от час Кайро лежеше под него топла и тръпнеща от желание. Сега беше извън себе си от гняв, а в съседната стая лежеше умиращо момиче.
Кайро взе ножа му и го заби в стената. Очите й бяха пълни със сълзи и тя потрепери, когато го погледна.
— Недей да стоиш така, сякаш това не те е развълнувало, мистър Улф. Пребледня, когато погледна към Гарнет. Тя е толкова малка, а вече е видяла толкова много. — Кайро изтри сълзите, които се стичаха по бузите й.
Соломон бавно се изправи. Не знаеше какво трябва да направи с една развълнувана жена, нито пък с болката си. Кайро се хвърли в прегръдката му.
— Прегърни ме, коравосърдечен злодей такъв Просто ме прегърни.
Соломон я прегърна силно, а пред очите му изплува образът на Фанси, пребита от бой, и малкото момиченце, което се грижеше за нея.
Зарови лице в косата на Кайро, дирейки в нея успокоение за самия себе си.
Соломон погледна назад към жената, която яздеше зад него, седнала по женски на коня. Кайро държеше с една ръка чадърчето си, а с другата — юздите на коня. Въобще не приличаше на жената, която бе скърбила за мъртвата индианска девойка. Сега щраусовите пера на шапката й трептяха и блестяха на слънцето. Тя му хвърли мрачен, многозначителен поглед.
Той й отвърна по същия начин.
— Няма да отидеш в къщата на Бланш Натсън сам, за да отмъщаваш за смъртта на това бедно момиче. Аз съм твоя съпруга и ще дойда с теб.
Никога преди не беше ходил да отмъщава със съпруга до себе си, още по-малко пък с такава своенравна, избухлива жена.
— Това не е приятелска визита — повтори той. — Връщай се.
— Ще дойда с теб — отвърна спокойно Кайро. В очите ти се чете, че си готов да убиваш, а аз не искам да съм съпруга на мъж, който е в затвора заради отмъщение спрямо едно шестнайсетгодишно момче. Това със сигурност ще направи впечатление на вестниците и ще провали плановете ми за Ню Йорк.
И двамата знаеха, че Едуард няма да си плати за престъпленията. Кайро се тревожеше за Джоузеф и как отмъщението щеше да провали живота му. Соломон, без да иска, се възхищаваше на решителността й. Момчето, Едуард Натсън, произхождащо от известно и влиятелно семейство, я боготвореше и това би могло да спаси живота му.
— Какво ще правиш, ако се озова в затвора? Пак ли ще хвърляш ножове по мен?
— Може би. Пази гърба си, мистър Улф. Доста е широк и е идеална мишена. — Тя погледна към Джоузеф, който яздеше до тях. — Не искам той да пострада. Ти знаеш толкова добре, колкото и аз, че той няма никакъв шанс, ако е сам.
— Аз ще се грижа за него. Прибирай се вкъщи. — Кайро и Бланш, събрани заедно, ставаха взривоопасни. — Мястото на една жена е в дома й. Това е мъжка работа.
— Така ли? — Тя сви чадъра си. — Ноздрите ти треперят, когато се ядосаш, а сега треперят, откакто оседла коня ми…
— По дяволите, разбира се, че ще имам нужда от повече въздух, когато ти си наоколо. Когато един мъж тръгне да отмъщава, единственото нещо, за което не мисли, е как да оправя едно женско седло — промърмори мрачно той.
— Разбира се, че ще яздя по женски. Облечена съм в скъпа рокля — отвърна тя. — А ти гледаш много страшно. Няма да позволя единственият роднина на Гарнет и мой съпруг да се крие от закона, защото е убил едно момче, въпреки че Едуард наистина има нужда от наказание.
— Ще го убия — тихо каза Джоузеф — и ще занеса скалпа му на майка ни.
Кайро приближи коня си към този на Джоузеф.