— Да отнемеш честта на един мъж, също е добро отмъщение. Едуард е по-малък от теб. Моля те да помислиш за някакъв друг начин да го опозориш. Можеш да го предадеш на правосъдието. — Джоузеф се намръщи и тя погледна към Соломон. — Успокой се.
— Това не е приятелско посещение — отвърна глухо той, чудейки се защо й бе позволил да дойде.
Кайро дръпна ръкавиците си нагоре.
— Реших, че имате нужда от мен — и двамата — за да спася кожите ви. Натсънови винаги са държали при себе си наемни стрелци, а вие сте се втурнали нататък, сякаш оръжието може да реши всичко. Независимо дали го признаваш, или не, Соломон, моето присъствие придава повече цивилизованост на предаването на Едуард на закона.
Соломон положи усилие да не изръмжи.
Минаха покрай вятърната мелница на Натсънови, чиито криле леко се въртяха.
Когато стигнаха до къщата, Джоузеф и Соломон скочиха от конете си, а Кип помогна на Кайро да слезе. Тя приглади полите си и топло му се усмихна.
— Кип. Толкова се радвам да те видя. Ще ни дойдеш на гости, нали?
Той извърна поглед и се изчерви.
— Е… да… може би.
Бланш се показа на верандата. Лицето й се озари от щастлива усмивка, когато видя Соломон.
— Соломон, дойде най-после… — После погледът й се спря върху Кайро, която чак сега се показа иззад конете. — О, и ти си тук — добави глухо.
Кайро застана до Соломон и той леко се премести, когато тялото й се озова пред дясната му ръка, с която стреляше. Отново се премести и тя го последва, като го хвана под ръка — идилична картина на щастлива двойка, дошла на гости на съседите си.
— Едуард вкъщи ли е? — попита тя, но Бланш се взираше в младия индиански воин. — Едуард? — повтори Кайро. — Вкъщи ли си е?
На верандата излезе и Дънкан, последван от Едуард. Лицето на момчето беше пепелявосиво. Застана до майка си. Дънкан се приближи до Джоузеф и го заразглежда.
— Дошли сме за момчето — каза тихо Соломон. — Ще го водим в затвора.
Бланш се хвана за сърцето.
— В затвора? Защо?
— Той уби сестра ми — каза дрезгаво Джоузеф.
— Кой си ти? — попита Бланш с треперещ глас.
— Аз знам кой е — каза бавно, замислено, Дънкан. — Бих разпознал тези очи дори и на оня свят. А и е на същата възраст, като се има предвид, че Кип е на осемнайсет, а Едуард — на шестнайсет.
— Не! — извика Бланш така, сякаш й вадеха сърцето.
— Да вървим, момче — каза Соломон, опитвайки се да се отдръпне от Кайро, която го държеше за дясната ръка.
Очакваше Дънкан и наемниците му да започнат да стрелят всеки момент, но колкото и да се опитваше да прикрие Кайро, тя непрекъснато заставаше пред него.
Бланш покри устата си с ръце и очите й се напълниха със сълзи.
Дънкан започна да се смее — един зловещ кикот, който накара Соломон да настръхне.
— Е, това не е ли прекрасно? Една истинска семейна сбирка — каза Дънкан и намигна на Бланш.
— Ще го убия — обади се Джоузеф и заби ножа си в земята между тях.
— Никой никого няма да убива — каза Соломон. — Идваш с нас, за да те съдят, Едуард. Момичето спомена твоето име, преди да умре.
Едуард потрепери и от очите му закапаха сълзи.
— Мамо, не съм го направил. Трябва да ми повярваш — не съм наранил никого.
— Няма да успееш да се измъкнеш от ранчото — каза Дънкан на Соломон и махна с ръка към хората си, които заобиколиха групата, готови за стрелба.
— Ще го заведа вътре — каза Кип, обръщайки се към Дънкан.
— Това би било чудесно — обади се Кайро. — Ако Едуард сам се предаде, това ще се счете за смекчаващо вината обстоятелство, нали, Соломон?
— Имам ли думата ти, Кип? — попита Соломон сина си.
Едуард — един разглезен страхливец — щеше да избяга при първата възможност.
— Имаш я — отвърна Кип и стисна ръката, която Соломон му подаде. — Но ако се опиташ да го отведеш сега, ще се наложи да стрелям по теб. Той ми е брат.
— Няма да отида в затвора — изкрещя Едуард и извади пистолета си.
Кип го удари през ръката и оръжието падна на земята.
Дънкан издаде заплашителен звук, а Едуард се хвърли в прегръдката на майка си.
Бланш продължаваше да гледа към младия индианец. Лицето й беше пребледняло, но тя се опита да успокои Едуард:
— Трябва само да уведомим адвоката си, скъпи. Съвсем скоро пак ще си си вкъщи.
— Е, значи всичко е уредено — каза Кайро и отново хвана Соломон под ръка. — Сега ще отидем при шерифа… заедно с Джоузеф, за да даде показания. Той ще остане при нас, докато случаят не се изясни.
— Ще подслоните един мръсен… — започна Дънкан, но Кайро го изгледа мрачно.
— Да. Той е добре дошъл в дома ни, независимо колко ще продължи процесът по установяване вината на Едуард. Смъртта на момичето беше ужасна, Бланш. Ако Едуард е виновен, трябва да си плати. Хайде, Соломон. Кип винаги прави това, което е казал, че ще направи.