— В сърцето ми винаги е имало място за теб, но обичам и Едуард — каза тя и трепна, когато ножът на Джоузеф се плъзна в косата й и отряза един черен кичур.
— Ще запазя това за децата си, майко — каза той, преди да се метне на коня си. Пъхна кичура в една кожена кесийка и й кимна за сбогом.
Бланш го гледаше как се отдалечава, за да отиде при Соломон, който щеше да се грижи за него.
После падна върху коравата земя на прерията, сграбчи сухата трева и се разрида.
Сцената, която се бе разиграла в ранчото на Натсънови, не излизаше от главата на Кайро, докато бяха при шерифа, а и после, когато отиде да нагледа салона си. Мислеше за Кип, който бе изглеждал страшен и опасен, изправен пред Дънкан.
Ако нямаше брада, Соломон щеше да изглежда по същия начин. Тя се замисли за формата на челюстта и брадичката му, на челото му под чорлавата коса. В страстта си бе галила лицето му, бе махала косата от челото му, за да открие, че чертите му са отпечатани върху младото лице на Кип.
Яздеха обратно към ранчото — Кайро, Соломон и Джоузеф. Куигли изтича да ги посрещне. На главата му имаше червен тюрбан.
Старият бизон измуча и разтърси рогата си, привлечен от червения цвят.
Ужасеното изражение на Куигли ги накара да преглътнат смеха си.
— Гарнет изчезна — прошепна дрезгаво той и преглътна. — Търсих я навсякъде. Тъкмо приготвях вечерята…
— Кога? — прекъсна го Соломон. Избуха бухал.
Страхът скова тялото на Кайро.
— Търсих я в продължение на четири часа. Следите й водеха към един храсталак, а там имаше и следи от коне — единият с нащърбена подкова — и после нейните следи изчезнаха. Продължавах да ги търся, когато ви видях да се приближавате.
Изведнъж огромното тяло на Куигли се сгърчи и той падна на земята. Започна да повръща. Преди Кайро да стигне до него, той изпадна в безсъзнание.
— Припадна — каза тя, слагайки ръка на челото му. — Помогнете ми да го занесем в къщата.
Половин час по-късно Соломон сложи в чантата на седлото си храна и топли дрехи за Гарнет.
— Идвам с теб — казаха в един глас Кайро и Джоузеф, после се спогледаха.
— Ти си жена — заяви Джоузеф с тон, който ужасно я подразни.
— Аз съм единствената майка на това дете — каза тя строго.
Соломон напълни една газена лампа.
— Джоузеф, оставаш тук. Искам да помагаш на Кайро. Ако я оставя сама, ще хукне в нощта и ще се изгуби…
— Но ти… — започна Кайро, но видя силната умора и болката в очите на Соломон. — Да. Ще остана тук, а ако Кип дойде, след като заведе Едуард при шерифа, ще го помоля да помогне за издирването на Гарнет.
Соломон кимна и излезе.
Кайро премига и го последва. Настигна го тъкмо преди да се качи на коня си.
— Вземи ме със себе си, ти, упорит кучи…
Соломон я сграбчи и я притисна силно към себе си.
— Топли леглото ми — каза той, преди да впие устните си в нейните.
Кайро се потопи в целувката, това беше талисманът й против злото. Конят на Соломон можеше да се спъне, можеше да бъде застрелян… Тя си пое въздух.
Затвори очи и сграбчи ризата му.
— Само недей да се губиш и не прави нищо, с което можеш да ме посрамиш. Доведи Гарнет вкъщи и недей да убиваш никого, нито пък се оставяй да те застрелят. И недей да късаш новите си дрехи — изстреля бързо тя, преди да обвие отново ръце около врата му и да впие устни в неговите.
— Аз ще се грижа за жена ти — каза Джоузеф, който също беше излязъл.
Той я изгледа продължително и Кайро изпита чувството, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите.
— Пази се, мистър Улф — прошепна тя и стисна ръцете си, за да не го прегърне отново. — Иначе ще ти се разсърдя… и… — Тя изтри сълзите, които рукнаха от очите й. — И ако това ти отнеме повече от една нощ, не забравяй, че Гарнет обича намазана филия с масло и мармалад и… — Тя преглътна и хвана ръката му. — Намери Гарнет и се връщай бързо. Кажи й, че я обичам и че я чакам.
— Добре. — Той кимна и препусна в нощта. Кайро погледна към Джоузеф, който явно не се чувстваше удобно при гледката на плачеща жена.
— Тревожа се за Гарнет. Като прибавиш и това, че ненавиждам Соломон, имам достатъчно причини за сълзи. Той опропасти живота ми. Ще ми трябват поне две години, за да възстановя това, което ми отне. — Тя полагаше огромни усилия да не хълца. — О, моля се на бога да я намери.
— Той ще намери момичето. Но твоят дух има нужда от неговия — каза тихо Джоузеф.
— О, не. Имам нужда от Ню Йорк, не от Соломон Улф. А също така искам да знам, че Гарнет е в безопасност — отвърна с треперещ глас Кайро и изтича в къщата, за да се наплаче.