— Ужасен си. Знаеш колко много се тревожа за Гарнет. Най-малкото, което можеш да направиш, е да ме успокоиш, да ми кажеш нещо мило или може би, само може би — да ме прегърнеш. Предполагам, че дори не си се сещал за мен през всичкото това време.
Той хвана юмрука й и го сложи на сърцето си, погали пръстите й. Тя се разтапяше под нежния му, търсещ поглед. Соломон вдигна ръката й към устните си и целуна дланта й. Очите му бяха пълни с топлина.
— Мислех си за теб.
Всичката й гордост щеше да се изпари всеки момент и тя щеше да сграбчи любимото му лице и да покрие с целувки всяка извивка, всяка линия.
— Наистина се безпокоях за безопасността ти, а ето че ти идваш, започваш да ми даваш заповеди и да се държиш така, сякаш съм попречила с нещо на твоето търсене. Гарнет ми е много скъпа, Соломон, и искам тя да се върне. Ужасно съм ти сърдита! — Тя спря, за да си поеме дъх. — О! — Гневът й сякаш изчезна, когато удари с юмрук гърдите му. Прошумоля хартия. — Какво е това?
Соломон придоби неспокоен и виновен вид. Това я заинтригува.
— Искам да знам какво е това в джоба ти, мистър Улф.
— Не мога да ти кажа. — Той взе шапката си и й кимна. — Искам да тръгнеш към къщи още на зазоряване. Все ще намериш с какво да се занимаваш, ако не решиш да тръгнеш за Ню Йорк.
— Но ти… — Кайро тръгна към него, спъна се в скъсаната си рокля и падна в ръцете му.
— Толкова си мека — каза дрезгаво Соломон след един дълъг миг, в който нито един от двамата не помръдна.
Той потрепери — страстта му се бореше с гнева.
— Нямах време да отида в някоя бръснарница. Лягай в леглото. Ще се върна след малко — каза грубо той, кимайки към тясното легло.
— Няма — изстреля тя в отговор, макар да знаеше, че ще го чака с нетърпение.
Когато остана сама, Кайро започна да разкопчава роклята си. Щеше да изтръгне скъпоценната му тайна. Щеше да разбере какво има в джоба му. Щеше да прави любов с него диво и страстно, както толкова много искаше, и след това щеше да изтръгне всичките му тайни. Щеше да му даде да разбере, че не може просто така да тръгва без нея.
Сега беше по-силна. Само присъствието на Соломон й даваше сила, измъкваше я от дълбините на отчаянието, където беше потънала. Щяха да намерят Гарнет и щяха да го направят заедно.
— О, да. Соломон трябва да научи урока си — промълви тя и започна да тършува из раклата си.
Никакви копринени пижами тази вечер. Имаше намерение да го покори и после… Тя спря, заровила ръце в коприна и сатен. Щеше да го накара да мисли само за нея, да го очарова така, че никоя друга жена да не може да заеме мястото й.
Когато се върна, Соломон беше изкъпан, косата и брадата му бяха влажни. Тя спря да реши косата си и се обърна към него. Коленете й омекнаха само като го видя. Той свали шапката си.
— Допуснах няколко грешки. Една от тях е, че не забелязвах колко много обичаш Гарнет… Животът ми е бил изпълнен с трудности и не съм разчитал на никой друг, освен на себе си. Винаги съм се старал да бъда почтен. Не биваше да ти казвам, че те желая. Няма да те принуждавам да изпълняваш съпружеските си задължения.
— Ти мислиш… мислиш, че защото сме женени… че затова ти се отдавам? — Как само го беше желала…
— Трудно е да разбереш какво мисли една жена — отвърна той. — А аз не съм кой знае какъв познавач на жените.
Думите му я накараха да забрави за намерението си да го унищожи. Той разглежда толкова дълго бялата й дантелена нощница, че тя се изчерви и извърна поглед.
— Ти си маргаритка — прошепна той и поднесе един кичур от косата й към устните си. — Ще си легнеш ли с мен тази нощ? Ще ми позволиш ли да те утешавам? Защото ние ще намерим Гарнет. Трябва да я намерим.
Тя изпита моментно чувство на гордост, примесено с желанието да го прегърне. Обърна се настрани, за да скрие сълзите си.
— Не играеш честно — прошепна тя с треперещ глас. — Знаеш колко много се тревожа за Гарнет. Искам да я прегърна и да знам, че е в безопасност.
— Не се страхувай, ще можеш да я прегърнеш отново. Между другото, може и да не знам правилата на тази игра, но, любима, наистина те желая — призна той, прокарвайки пръсти през косата й. Наведе се да целуне клепачите й. — Не искам този път да късам нищо — промълви той и се отдръпна, за да я огледа цялата. Погледът му се плъзна по тънките презрамки, по бялата дантела, покриваща гърдите й, и по сатена, който падаше почти до земята. — Имаш хубави стъпала — отбеляза той, преди погледът му бавно да се върне обратно нагоре. — Хубави стъпала — повтори той.
Но гледаше зърната на гърдите й, които сякаш щяха да пробият дантелата, жадни за устните му.
Тялото й се напрегна, желаеше го. Соломон изглеждаше толкова изморен. Дрехите му имаха нужда от пране. Куигли можеше да се заеме с тази работа, докато Кайро се грижеше за другите нужди на Соломон.